Джанел Тейлър - Среднощни тайни

Стоун стисна леко ръката на Джини, докато наблюдаваше родителите си. Съзнаваше, че сега те са не по-малко влюбени от мига, в който са се срещнали преди толкова много години. Той бе плод на тази силна и устойчива любов, любов, оцеляла след толкова много препятствия, любов, която времето никога няма да разруши. Нандил беше облечена в светлосиня рокля, която подчертаваше тъмнокафявите й очи, медената кожа и копринената черна коса. „Колко е красива и лъчезарна“ — помисли си Стоун. Сетне погледна към Джини. Бледожълтата й рокля сякаш хвърляше слънчеви отблясъци върху палавите къдрици и букли, които се спускаха по гърба й. Дъхът му спря и той усети как сърцето му премаля от любов. Тя беше негова завинаги.

Джини се възхищаваше на двамата мъже, които изглеждаха толкова красиви в своите тъмни костюми, бели ризи и лъснати ботуши. Тя трепна от радостна възбуда в очакване на най-значимия миг в живота си.

— Ти, Стоун Чапман, вземаш ли тази жена, Вирджиния Ан Марстън, за своя законна съпруга, с която да споделиш радост и болка, здраве и болест, добри и лоши времена, бедност и богатство, докато смъртта ви раздели?

Стоун впери поглед в лешниковите й очи и отвърна:

— Да, с цялото си сърце и душа!

„Колко е прелестна и изящна!“ — каза си Стоун и усети пламналото си желание. — „Благодаря на Великия Дух, че я срещнах и успях да я спечеля.“

— Ти, Вирджиния Ан Марстън, вземаш ли този мъж, Стоун Чапман, за свой законен съпруг, с който да споделиш радост и болка, здраве и болест, добри и лоши времена, бедност и богатство, докато смъртта ви раздели?

Джини не сваляше благия си поглед от тъмните топли очи на Стоун.

— Да — рече тя и сетне повтори неговите думи: — с цялото си сърце и душа.

— Пръстенът — рече свещеникът и подкани Стоун, който сякаш бе омагьосан от своята любима. Взе брачната халка от дланта на младоженеца и продължи: — Сложи го на пръста й и повтори след мен: „С този пръстен аз се свързвам с теб, докато смъртта ни раздели“.

Стоун сложи златния пръстен, задържа ръката си върху нейната и докато я гледаше в очите, каза:

— С този пръстен аз се свързвам с теб, докато смъртта ни раздели.

Джини стисна ръцете му и повтори след свещеника:

— С този пръстен аз съм свързана с теб, докато смъртта ни раздели.

Бен и Нан се спогледаха и се усмихнаха. Бяха много развълнувани, че присъстват и споделят този щастлив момент със сина си, че отново са заедно и сега са едно истинско семейство. Дължаха радостта и щастието си на младата жена, станала днес неделима част от техния живот.

Четиримата сложиха лявата си ръка върху Библията, пасторът постави своята най-отгоре и рече:

— Като Божи наместник на земята и упълномощен от властите в Тексас, аз ви обявявам за съпруг и съпруга — и той се обърна към Бен и Нан. Сетне погледна към Стоун и Джини. — Обявявам ви за съпруг и съпруга. Нека това, което Бог е събрал, никой простосмъртен да не може да раздели. Господа, можете да целунете младоженките.

„Най-сетне — помислиха си едновременно и Бен, и Нан — не е нужно да крием любовта си“. Най-после те щяха да се прегръщат, да държат ръцете си, да показват чувствата си открито, без да се страхуват от своята забранена любов. А ако някой ги презира, това си е негова работа. Те заслужават да преживеят този свят миг и слънчевото бъдеще весело им махаше. Прегърнаха се и се целунаха.

Джини и Стоун искаха целувката им да бъде по-дълга, но нито мястото, нито времето бяха подходящи за това. Може би по-късно…

Заслушаха се в думите на пастора, с които той приключваше церемонията.

Той обърна младоженците с лице към гостите и рече:

— Приятели, представям ви мистър и мисис Бенет Чапман. — Сетне махна към Стоун и Джини и продължи: — Представям ви също мистър и мисис Стоун Чапман. Дано бракът ви бъде дълъг и щастлив — пожела той и на двете двойки. — Бог да ви благослови! Амин.

Свидетелите поздравиха грейналите от щастие младоженци. Веселото празненство започна. Джини побъбри с приятелите си, които бяха впечатлени и заинтригувани от безбройните й приключения. Тя не спомена, че Стоун е изпълнявал секретната мисия да залови Червените магнолии. Представи инцидента като кражба, която Стоун е трябвало да разкрие и че той не е могъл да действа, докато бандата не бъде разобличена. Руби, Луси, Мери и Ели прошепнаха един закачлив и романтичен съвет на поруменялата булка.

Масата бе отрупана с храна и напитки. Стоун и Джини танцуваха, смееха се, глезеха се един друг и се забавляваха с приятелите си. Гостите се присъединиха към танците и дори Луси с нейния болен глезен се понесе заедно със съпруга си на дансинга. Щастливите усмивки, приповдигнатото настроение, непринуденото държание бележеха началото на един нов живот за всички.