Джанел Тейлър - Среднощни тайни

Бенет и Нандил посрещнаха щастливата двойка, когато дилижансът пристигна в Далас на двадесет и трети.

— Слава Богу, синко, че отново си у дома. Джини, радвам се, че успя да омагьосаш това момче и да го убедиш да се прибере вкъщи. Ти направи нещо, което никой друг не бе способен да стори, дори и самият Стоун, ти ми върна сина.

— Трудно ми беше да го хвана, сър, но първо го уморих и сетне хвърлих ласото отгоре му.

— Убедена съм, че синът ми не се е съпротивлявал много — подкачи ги Нан. Стоун прегърна майка си, а тя се усмихна.

— Как бих могъл да се измъкна, когато всички вие бяхте приготвили своето ласо — засмя се Стоун. — Не мога да избягам от три въжета.

Джини си отдъхна, когато разбра, че нито Бен, нито Нан я упрекват за нейната измама. Сърцето й доволно трепна, когато видя Стоун и семейството му толкова щастливи. Дълъг и труден беше пътят към примирието, но те заедно го извървяха.

Със силното си южняшко наречие, което бе позагубила в Лондон, тя измърка:

— Стоун Чапман, обвинявате ли ме за хитростите, които използвах? Обвинявате ли родителите си, че ми станаха съучастници?

Стоун придърпа Джини към себе си с другата си ръка, прегърна я и се засмя. Целуна я по челото и я погледна усмихнато.

— Ти имаше нужда от помощ, жено, и слава Богу, че я получи. Щях да отида в Колорадо вбесен и разгневен като бик. Добре, че моите родители наляха малко разум в главата ми. Те се прицелиха точно в гордостта ми и ми отвориха очите за истината.

— Хайде, вземи багажа, синко, и да се прибираме у дома. Толкова много неща трябва да си кажем.

На път за ранчото те бърбореха весело за приключението на младите и за двойната сватба, която скоро щеше да се състои.

— А какво ще правим с превозването на добитъка, татко?

— Не се тревожи, синко, скоро няма да се разделим с нашите младоженки. Тази година Бък ще се заеме с това.

Нандил се усмихна и се обърна към Джини:

— Нашите мъже са неузнаваеми, дъще. Много са се променили, щом работата е на второ място след любовта. Толкова съм смаяна, че чак не мога да мисля.

— Хайде, мамо — подразни я Стоун, — ти си тази, която ми нареди да взема това момиче и да го доведа тук. Аз съм просто един послушен син.

— Ти си един силен, горд и умен мъж, Стоун. Великият Дух дари с щастие и двама ни.

— Да, така е — отвърна той, доволен, че най-сетне може да я нарича „мамо“.

На следващия ден те обсъдиха подробностите за двойната сватба, а до нея оставаха само единадесет дни. Написаха писма до приятелите си, а работниците от ранчото отидоха да занесат поканите за сватбеното тържество. Джини бе писала и на четирите си приятелки от кервана, които се бяха установили в Далас и близо до него. С нетърпение очакваше да ги види и да си побъбри с тях. Тя обясни, че се е представила за Джоана, за да избегне отмъщението на приятелите на Чарлз Ейвъри и на разбойника Барт. Разкри истинската си самоличност и разясни мотивите си за измамата. Джини реши да изпрати писмо до сестрата на Чарлз Ейвъри, Марта, за да я осведоми за смъртта на брат й и да изкаже съболезнованията си. Беше убедена, че един ден светът трябва приеме негрите и индианците като равноправни хора, иначе щяха да настанат тежки дни за трите съвършено различни раси.

Докато работеха, Джини се радваше на компанията на Нандил. Двете жени бързо разбраха, че се разбират добре. Нан й разказа доста подробности от живота на сина си. На Джини й се искаше да научи повече за апахите и особено за племето на Нан. Изкушаваше се да сподели с нея плановете, които двамата със Стоун бяха обсъждали в колибата на баща й, но реши да не избързва, докато не се увери, че ще могат да ги осъществят. Разбра, че родителите на Нан са мъртви, а племето й живее далече оттук. И все пак от време на време те й се обаждали, за да я осведомят къде са се установили.

Междувременно Стоун и Бен отидоха да огледат мястото, на което бившият специален агент възнамеряваше да построи новия си дом. То се намираше на един стръмен хълм, обрасъл тук-там с вечнозелени дървета, в близост до едно бистро поточе. Гледката беше прекрасна. Накъдето и а се обърнеш зеленият простор се сливаше с лазурното небе. Песента на птиците се носеше във въздуха и се смесваше с уханието на дивите цветя, които бяха обагрили земята в най-различни краски.

— Исках да го видиш и ти, татко, и да поискам разрешението ти, преди да го покажа на Джини. Оттук до къщата, където живеете с мама, има само една миля, а същевременно е достатъчно далеч, за да се чувстваме ние с Джини самостоятелни. Ако възникне нещо спешно, от това разстояние ще се чуе звънец. Тук има изобилие от трева и вода. Хубаво е, нали?