Николай Теллалов: Ангели пазители

Ако носителят гостоприемник бе още жив в пълния смисъл на понятието, случилото се би предизвикало пренастройване на менталните му вериги, възникване на нови рефлекторни дъги — с други думи, би го окуражило. Видът обаче на падналия нападател съвсем слабо възбуди енергиен поток през веригата за атакуване на по-слабия. Но пък потенциалите за спасяване на живота чрез бягство останаха високи. Намаляха съвсем несъществено, когато останалите противници се стреснаха от гибелта на лидера си и на свой ред побягнаха, като бълваха резки звуци и се давеха във вълната собствени емоции. Те все пак бяха живи, с функциониращ живец, вътрешната им микровселена бе способна да реагира и да се преструктурира в органичните си рамки съобразно околната среда, тоест онази нейна мъничка част, която проникваше през сетивата на обектите.

Замразеното, практически мъртво, макар и наглед функциониращо нормално съзнание на носителя на Елиминиращата оперативна единица вече не беше способно на това. И наистина липсваха обходни пътища в ментално-рефлекторните вериги, които да позволят заобикаляне на естествените приживе реакции.

Базата данни, съдържаща се в съвсем леко деформираната от шока на смъртта на живеца памет на животното-носител, също се оказа бедна откъм подходяща информация. Състоеше се предимно от неясни асоциации, своеобразен списък от кои същества и обекти следва да се бои, кои може да напада и кои са безразлични. Плюс огромен масив от данни кое става за ядене. Бледи топологични представи. И толкова.

Пришълецът не можеше да разгърне възможностите си, докато бе прилепен към такъв гостоприемник. В известен смисъл беше паднал до неговото ниво, защото конструктивно контурите му се адаптираха към капацитетите на носителя. Много трудно смогваше да анализира ситуацията и да планира ходовете си — оскъдицата от данни в паметта, непрестанното натъкване на пречещи рефлекси, инстинкти, спонтанни реакции, — единственото достатъчно стройно формулирано в логическата матрица бе: потърси друг носител!

В обсег се намираха обаче само подобни животински форми, а ЕОЕ нямаше основание да смята, че те ще се окажат по-добри заради дребните си индивидуални отлики от неговия екземпляр. Възникваше опасност от застрашаване успеха на мисията.

При друг носител агресорът сигурно би формулирал в логическия буфер работно обобщение, приблизително сходно с мнение, че свят, населен с подобни низши и безполезни форми, наистина се нуждае от прочистване. Бе извънредно трудно, особено за бойна единица, да пристъпи даже към преценяване кои еволюционни компоненти някога биха могли да се развият до нивото, при което живецът с информационните му клетки и логически контури би придобил способността да остава енергийно стабилен и без контакт с веществен носител. Но беше очевидно, че това нямаше да са същества от вида на гостоприемника му в момента.

Сегашните биоформи в този свят прахосваха енергийната си съставка, тя се разпадаше при прекъсване на връзката й с носителя. Същият ефект имаха и физически увреждания на носителя. Вещественото и енергийното тук се намираха в твърда симбиотична зависимост. Наистина, безкрайно примитивно организирана материя. Може би дори цялата биосфера беше безперспективна. Въздействието щеше да създаде предпоставки за точен отговор на този въпрос. И тогава друга елиминираща единица би осъществила друго въздействие. Но засега можеше да се даде шанс на правилните и полезни форми да се развият.

Пришълецът обаче не разсъждаваше върху това. Дори и да имаше такава потребност, не би могъл — гостоприемникът го стягаше и ограничаваше. Не би успял даже и да развие подобна потребност — пак поради същата причина. Всичко дотук изискваше да се отърве от този носител. Възможно най-скоро.

И тъкмо стегна контролиращите нишки и понечи да подкара животното към едно място, което се възприемаше нееднозначно от замразеното съзнание, а поради това може би перспективно за намиране на нов носител, когато евентуален добър гостоприемник се появи сам.

Стоеше на площада, гушеше се в якето си и не знаеше какво да прави.

В сервиза го увериха, че срещу съвсем приемлива сума ще оправят колата до ранния следобед утре. В КАТ формалностите приключиха благополучно. Отби се и до поликлиниката, необичайно добре оборудвана за затънтената провинциална дупка.

На автогарата обаче се оказа, че до столицата няма вечерни автобуси, а вече се свечеряваше — „актовете-мактове“ глътнаха доста време. Оставаше алтернативата да се настани в хотела, чийто приземен етаж приютяваше кръчма, магазин за мобилни телефони и хлебарница. Изобщо не приличаше на спомена му отпреди. Дори сградата бе с обновена фасада.