Николай Теллалов - Ангели пазители

Смяташе обаче за излишно да подлага на преформатиране контурите си съобразно негативни чувства. Може би някой ден щеше да успее да възприеме еднозначно положителни емоции, стига те да не влизаха в остро противоречие с първопрограмата, и без това подложена на напрежение от досегашните му постъпки. В общи линии генералната стратегия на съществуването му беше спазена, но се налагаше допълнително понижаване на отрицателните потенциали в операционната структура на псиборга. И това лесно можеше да бъде осъществено — именно с тази основна цел бе пристигнал на гробището, защото беше подходящото, сиреч безлюдно, място в този удобен за стартиране на капсулата час. Оставаха му няколко минути и псиборгът си позволи отново да поразмишлява за мъжа и жената, които деляха една и съща душа, нека и първоначално изкуствена, но вече не толкова лесно различима от естествените за този свят, привързани към веществените си матрици и угасващи като свещ след разкъсването на връзката с плътта.

Строго погледнато, псиборгът на Наблюдателите не бе победил еднозначно. Бойната единица на Ваятелите продължаваше активно да въздейства върху планетата, но би могла да се разглежда и като местен феномен. Много или малко, формирането на тукашните интелигентни обитатели не беше спряно, ала вече не следваше схемите на Ваятелите. Наблюдателят сам по себе си неизбежно внасяше промени в местната ноосфера, влиянието на съперника бе сравнимо с неговото, което той максимално ограничаваше. Затова дотук беше редно да отчете ситуацията като частичен успех. Нямаше силен мотивационен потенциал да се стреми към нещо повече. Такъв би се появил, ако Ваятелят започнеше да се самокопира. Само че и тогава би било извънредно трудно да се отдели потомството на Съединения от другите хора. Предвид променената първопрограма на псиборга на Ваятелите бе редно да очаква рано или късно Мъжът и Жената да заченат деца.

По принцип, знаеше го и по себе си, заместването на душата с псиборг водеше до понижаване на репродуктивните възможности на живите организми, базирани върху веществена матрица, освен другите им съставки от по-фини форми на материя. Това ставаше за сметка на по-висока съпротивляемост на плътта към естествените процеси на стареене, към болести и наранявания, за които обаче не бе задължително да доведат до органични мутации в наследствения апарат. Псиборгът на Наблюдателите не използваше в пълна степен тези способности за удължаване срока на дееспособност на носителя и въпреки това отчиташе спадане на ефективността на органите за размножаване, което влияеше и върху сексуалния нагон на тялото носител.

С двойката ангели това очевидно не беше така. Те бяха познали страстта на милиардите половоразделни същества, бяха усвоили законите на човешката чувственост и им се бяха подчинили. Бе само въпрос на време в телата им да настъпят необратимите промени, които да отпушат замразените репродуктивни функции. Ако го осъзнаеха, тоест ако изпитаха желание интимността им да даде резултат, можеха да го осъществят.

Според прогностичните контури на псиборга обаче тези нови създания щяха да са твърде много хора, за да бъдат подлагани на елиминиране като интервенти. Наблюдателят нямаше да ги нападне, защото подобни мерки биха били неотличими от действията на Разрушителите — радикално противоположни на смисъла-цел, на който служеше и чието материално въплъщение представляваше като изкуствено разумно същество. Просто на Земята щеше да се появи човешки подвид — все още с твърдо прикована към плътта душа, но вече с мъничко по-големи ментални и пси способности. Да определя това като недопустимо беше вън от операционните възможности на псиборга на Наблюдателите. Над това бяха компетентни да разсъждават единствено неговите създатели. Те трябваше да получат пълен доклад от своя Наблюдател, а сетне конгломерацията от галактически цивилизации, обединени от общото схващане за ненамеса в развитието на спонтанно възникващия във вселената живот, щеше да реши какво да предприемат. Въпреки че не му влизаше в работата, псиборгът смяташе, че тази планета ще бъде поставена под трайна карантина, докато във Великия пръстен се преговаря за неутралитет над тази област на космоса. Всъщност последните съображения интересуваха само личността на стария писател — маската на псиборга, която бе по-близка до тялото, отколкото той самият.

Възрастният библиотекар извади изпод палтото си цилиндричен предмет, увит във вестник. Хартията изшумоля, ръката на писателя я смачка и пъхна в джоба, докато другата постави снарядната гилза върху паметника. По-точно — постави Нещото, което изглеждаше през сетивата на хората и техните инструменти като гилза.