Николай Теллалов - Ангели пазители

Псиборгът стреля.

Едновременно с натискането на спусъка, машината, която беше яхнал носителят му, загуби стабилността си.

Предното колело ненадейно блокира и моторът подхвръкна нагоре, преметна се във въздуха и влетя през прозореца вътре в залата на автогарата. Тялото на полицая се издигна заедно с машината и след двойно салто се блъсна в бетонна колона, която поддържаше стряхата над местата за спиране на автобусите. Куршумът изби искри от плочките пред краката на жената.

Още докато инерцията подмяташе носителя, псиборгът Разрушител запрати блокиращ вътрешната защита удар срещу компонентите на врага. С това той успя да компенсира загубените при аварията с возилото секунди — носителите на противника замръзнаха, леко зашеметени. В мига, в който тялото на полицая тупна на земята, завладелият го псиборг вече бе коригирал приоритетите. Носителят беше получил тежки органични увреждания, най-вече фрактури на костите. През синапсите в замразеното съзнание нахлуха сигнали за болка, ала псиборгът не бе конструиран да ги възприема, макар че косвено пострада от това — притокът на енергия от носителя намаля съществено. Въпреки всичко, тялото бе запазило минимум дееспособност, така че да използва примитивното балистично оръжие и да ликвидира веществените матрици на вражеския псиборг, все още разединен и безпомощен. Оттам нататък противникът спокойно можеше да бъде пренебрегнат и изключен като фактор от анализа на ситуацията. Вероятността, че за три хиляди секунди дезориентираните от шока компоненти на противника ще осуетят активирането на псидеструктора или ще му противопоставят Планетния щит, беше практически нулева.

Псиборгът накара здравата ръка на носителя да поеме пистолета и да го насочи към мишените.

А на една луна път от мястото, където загинал Киу-Де, се родили близнаци. Те се появили на бял свят в същия миг, в който Вождът-Звезда паднал мъртъв на пясъка. Били мъжко и женско. Те не плачели, само хлипали, и отказали да сучат, затова майка им помислила, че ще умрат като предишните й чеда.

Ала те не умрели. Пораснали високи и красиви. Винаги били заедно, но мълвата твърди, че не направили свои деца. И онези, които помнят онези, които помнели Брата и Сестрата, разказват, че Близнаците се разбирали без думи, даже без погледи, а когато някой посегнел да ги обиди, го прогонвали с едно мигване на клепачите си.

Те не останали в племето си, а тръгнали да обикалят веднага след като били посветени за възрастни — и това била единствената нощ, която прекарали разделени. А денем винаги ги виждали близо един до друг.

Различни племена разправят, че Близнаците живели толкова дълго, колкото навярно живеят звездите.

Но съществува легенда за това, че един ден, когато Ледовете започнали да отстъпват, Братът и Сестрата се появили в племето на живия в песните на хората Киу-Де. Те повели всички през освободената от снега земя, преследвайки едрия дивеч и намалелите стада косматковци. Хората живеели добре, закриляни от Близнаците, докато един ден те не си отишли, без да предупредят никого. Следотърсачите тръгнали подире им, за да ги върнат на племето. Били готови на всичко, за да умилостивят могъщата двойка, която постъпвала така, както някога постъпвал Киу-Де.

Ловците скоро разбрали, че Близнаците гонят някого. Накрая ги настигнали и с много молби ги склонили да се върнат. Не посмели да попитат що за дивеч бил накарал Брата и Сестрата да зарежат племето.

След тази случка изминали толкова лета, че остарели внуците на внуците на следотърсачите, убедили вождовете да останат да се грижат за хората. Появили се Умели мъже, които по съвет на Близнаците започнали да топят в огнища камъни, от които после с удряне на горещо се правели по-добри сечива от костените и кремъчните.

И отново се случила беда на племето. Една жена в отдалечен стан се разболяла и хората повикали Брата и Сестрата да й помогнат. Ала щом пристигнали и се надвесили над болната, животът изведнъж ги напуснал, заспала вечен сън и болната жена, а едното от децата й внезапно скочило и избягало.

Близнаците били погребани под прага на хижата си от дърво, кал и камък. Оттогава в дома им хората поднасяли дарове, тъй като вождовете им се превърнали в слънце и луна — така рекли мъдрите старци много лета и зими по-късно. Те, казвали мъдрите старци, са разделени и всякога ще се търсят, за да се намират и да се грижат за племето си.

Но това е само легенда, защото никой не знае дали е истина или измислица.