Николай Теллалов - Европолис - Битакът

Около минута вървяха в мълчание.

— Не те попитах ти какво търсиш при циганите — внезапно се обади Инга.

— ККС — отвърна младежът. — Краен кухненски синтезатор. Легално струва три хиляди евро без екотаксите, ДДС-то и акциза за категория лукс. Такъв само го зареждай с хранителни брикети средно качество и ще ти изплете от белтъчните нишки почти истинска сочна пържола готова за незабавна консумация. Осемстотин вида вкусови аранжименти. Ниска консумация на енергия. Експлоатационен срок без ремонт — пет години. Качеството на хранителните продукти е почти неотличимо от гарантирано екологичните дето са само за милионери. По принцип функционира без допълнителни консумативи, но можеш да добавиш малко зеленчукова каша от екомарките. И ще ядеш евтина, но отлична манджа, почти като богаташ. — Фери тежко-тежко въздъхна. — Не мога да си го позволя легално, на социални помощи съм, ти знаеш колко строго се контролират доходите и разходите. А не почвам работа, понеже уча като зубрач да си взема провалените изпити, само така ще се прехвърля друга специалност…

— Толкова ли ти е наложително? — учуди се Инга, без да се обръща. — В смисъл, имаш минимума, пък и си само временно така… нима не можеш да устискаш малко? Вместо да рискуваш да ти лепнат черна точка в биографията.

— Приятелката ми — каза гузно Фери и почувства, че е излишно да продължи да обяснява.

Стори му се, че по гърба на Инга премина вълна отрицателна емоция.

— О, приятелка значи — сухо реагира тя.

Продължиха още десет минути по пътеката. А после съвсем изведнъж афсидното поле свърши.

Пътеката излезе на открито. Пред тях се намираше дере с полегати брегове, по каменистото дъно на което шаренееха парцаливи палатки, разхождаха се коне, щъкаха невъобразимо мърляви деца и кучета, а клиенти и търговци стояха на раздалечени на няколко метра купчинки и преговаряха. До тях имаше кашони и торби със стоки. Гълчавата бе съвсем умерена. Миризмата — поносима. Чуваше се ориенталска музика.

Инга и Фери се спогледаха и тръгнаха напред. А насреща им вече бързаше един върлинест търговец с ярка лъскава риза и мръсни панталони. Златни пръстени и гривни святкаха по ръцете му, светеше и златен зъб в устата му.

Попита ги нещо, Инга отвърна и циганинът, без никакви слушалки и програми за машинен превод, нахакано забъбри на унгарски. Кой знае защо се обърна към Ференц.

— Какво ща търсиш бе, бате? — радостно запита циганинът с характерния си гърлен акцент, при който всички гласни се усещат като твърди и многобройни, а съгласните звуци са ударени и разредени като летви на декоративна ограда. — Всичко имаме тука, само казваш и ти го носим! Нема лъжа, честен кръст ти правя пред тебе… Искаш ли момиче? Младо момиче, чисто… Не щеш? Момче? На час, на ден, на седмица, постоянно даваме.

Фери се изпоти, смутен и възмутен най-вече от безочието на търговеца да предлага човешка плът, и то в присъствието на онемялата до него Инга.

Да, циганите продават и плът. Лесна, достъпна, млада плът. Неволно Ференц проследи показалеца на циганина и отдалеч успя да забележи няколко напъпили мургави девойки, перверзно привлекателни мърли, които блеснаха безсрамно с очи в неговата посока. Дългите им коси висяха на масури, а прелестите надничаха през цепки в дрехите — къде скъсани поради овехтяване, къде нарочно заради модата или с цел да привличат лакоми погледи. Разбира се, сто на сто сред клиентите са довтасали и мераклии. Сексуални консуматори на деца.

Циганите предлагат всичко — без данъци, без гаранции, без ограничения. Легални и нелегални стоки. Банални и екзотични услуги — от проституция до поръчка за убийство. Винаги това, което предлагат, е изгодно — стига да внимаваш да не те метнат.

Тия са всемогъщи, изведнъж се уплаши Фери. Могат да си позволят онова, което никой друг не може, не смее или го е срам да си позволи. Могат! И не защото са смели — напротив, страхливи са всеки поотделно. Ала заедно, в глутница… досущ бездомните псета, дето уж нищо не струват пред породисти вълкодави и други бойни породи кучета.

Те знаят езици. Всички европейски диалекти, че и по-далечни. Те не се нуждаят от много, за да оцеляват. Те са като варварите край стените на Древен Рим. Отначало плахи, досадни, уж безобидни, а после — съкрушават античната цивилизация… Но нима наистина в ТЯХ е проблемът? Те просто запълват места и пространства, от които ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ цивилизовани люде са се отдръпнали поради леност, поради високомерие, поради нежелание да си цапат ръцете… защото им е удобно.