Николай Теллалов - Европолис - Битакът

След по-малко от половин час, когато Ференц се убеди, че избраният модел синтезатор работи, дори и стикер-чипът му дава сигнал като легално купена стока, а Инга след придирчив оглед призна нужната й придобивка за отговаряща на изискванията й, циганинът съвършено изимитира изблик на сърдечност, като рече:

— Ха честито, със здраве да си го ползвате!… Нещо друго да ви требва? Порно, програми без ограничители, алкохол, цигари? Момиче за дваминка ви? А да залагате на хазарт, а, бате?

Фери обаче най-категорично показа, че сделката е приключила и търговецът се разкара с ръце в джобовете. Хлапетиите под надзора му помъкнаха кашони и торби обратно към шатрите.

Когато опакова синтезатора, успя да го вмести в раницата и се изправи, видя, че Инга му протяга антисептични салфетки да си избърше ръцете.

— Да се махаме — каза й той. — Прибираме се.

Кой знае защо, беше му тъжно, че „излетът“ на практика е свършил и скоро всеки от тях двамата ще си хване пътя…

Тайничко се надяваше, че може би по същия начин се чувства и тя.

— Ало, Ференц Варош?

— Да, слушам.

— Здравей. Инга е.

Чу се нещо като хълцане или подсмърчане.

— О! Здравей! Как си? Всичко наред ли е със… придобивката?

Мълчание. Жален глас:

— Фери, имаш ли време да се видим? Ей така, да си побъбрим… да пием кафе… Аз черпя!

— Инга? Нещо не ми звучиш много бодро. Всичко наред ли е?

— Не. Не е. Тоя гад… бившия ми… Подарих му тъпата самобръсначка с позлатени ножчета и мрежичка… а той я декларира като подарък, за да си спести няколко евро! Мръсник! Изобщо не помисли, че ме е натопил по тоя начин! Глобиха ме, а той ме оплю после — колко съм била невъзпитана да върша НЕЛЕГАЛНИ работи! Изхвърлих го тоя тъп франко-германец! Говедо лицемерно! Като му метнах през прозореца куфара, той се отвори и на перваза остана една лазерна книга, холоалбум… с порно! И то такова, каквото само от циганите може да се вземе! И тоя… мен ще ме нарича… криминална душичка…

— Инга, спокойно, недей, майната му. Наистина е мръсник…

— Фери, нали ще се видим? Имам нужда от… приятели. Елате с гаджето ти. Тя е… готина, нали?

— Хм. Всъщност, от онзи ден не я знам къде е. Знам с кого е, но нямам представа къде са отишли.

— А… зарязала те е?

— Нещо такова. Онзи момък няма проблеми със средствата за живеене. Може да й осигури всичко, от което Илона се нуждае — салони за красота, вечери в изискани заведения, подаръци не от щандовете за сезонно намаление… Такива работи.

— Кучка! Ох, съжалявам, не ти помагам с такива думи… сигурно ти е обидно, че я наричам така.

— Вече не ми пука за нея… — Поемане на въздух и вдигане на залога, нека играта е ва-банк, всичко или нищо! — Инга?

— Какво?

— Защо не ми дойдеш на гости? Вярно, социално жилище, но е самостоятелно. И ще пийнем истински хубаво кафе. Поне синтезаторът ми е останал и си бачка без грешка!

Мълчание. Дали не прекалих?

— Добре. А ти… искаш ли да ти подаря позлатената самобръсначка? И без това ме накараха да си я платя по цени за вносни луксозни стоки… може да нямаш нужда, но я заслужаваш повече от оня… Искаш ли?

Въздишка на облекчение.

— Няма значение самобръсначката! Идвай по-бързо! Чакай да ти издиктувам адреса…

Любовта е възхитително явление. Тя е над материалните неща. Въпреки че понякога, за да устои по-дълго свежа и красива, е по-добре здраво да стъпи върху тях.

Или поне да се подава отгоре им.

Защото с това е силна и прекрасна. И величава.

Завитите с найлон каруци пъплеха по изоставен път с разбит асфалт, изпод по-небрежно прикритите надничаха лица на дечица, опакованите по-надеждно съдържаха лъскави кашони за марковите и мърляви чували за насипните стоки. Няколко стари автомобила със запотени стъкла следваха колоната, от последната се чуваше музика. Катунът се местеше на ново, по-топло място. Не чакаха да дойде полиция или скинхедс да ги прогонят, самият сезон ги пъдеше.

Изоставиха мястото на този битак, отрупано с боклуци, от които нямаше полза да се предават за вторични суровини. Сутринта се веснаха неколцина клиенти, те щяха да разнесат мълвата, че пазарът в Междусекторна зона номер еди-коя-си е закрит.

Керванът пътуваше, шибан от студените дъждовни капки, към нов терен за търговия с каквото падне. Под найлоните децата се боричкаха и кикотеха. На капрата възрастните уреждаха вътрешни сделки, уговаряха сватби или разтрогваха предишни договорки в този смисъл. Млади момчета и момичета зубреха речници и разговорници, като скришом си пускаха ръце и си разменяха похотливи или ревниви погледи, докато не се намесеше някоя стара циганка да им се скара.