Николай Теллалов - Европолис - Битакът

Даже клошарите, сети се Ференц, които не са цигани, не се захващат с „непрестижни“ дейности. А в битово и хигиенно отношение дори падат по-ниско от катунарите…

А на тях — циганите — удобно ли им е да живеят по този начин? ОСЪЗНАВАТ ли своята сила, своето реално влияние върху живота на Европолис? Вероятно — не. Просто не ги вълнуват чак такива големи неща. Те са малки хора и предпочитат да се занимават с дребни неща — също като всички останали „велики“ и „малки“ народи. Разликата е във винаги безликата и винаги нечовешката въпреки човешкия си състав държава. Тя е способна да прави ГОЛЕМИТЕ работи — катедрали, аутобани, заводи, огромни кораби и самолети, партии, армии и войни. И държавата — тя ОСЪЗНАВА силата си и не се колебае да я използва. Спират я само честите дребни аварии, породени от излизане от строя на „винчетата и зъбните колелца“, тоест заради слабостта на хората, чиновниците, които я изграждат. Затова измислиха Машината — да сведе негативните страни на човешкия фактор до нулата. Америка и Канада също си имат такава Машина. Индия — и тя, даже май са две. Азиатските колоси — със сигурност. Но навсякъде тя се прилага по малко по-различен начин, само в началото следваха челния европейски опит, сега е друго…

Машината оптимизира дейността на институциите, координира ги, обединява ги в единен организъм. Ала в същото време настоява нищо да не остава безнаказано или, респективно, невъзнаградено. Тя не разбира от далавери. Тя следва буквално официално прокламираните цели, стреми се да реализира ИДЕЯТА за държава както я пишат пропагандистите. Машината не познава ИСТИНСКАТА природа на държавата, смята я за формация, създадена да СЛУЖИ на хората.

Чиновниците си сложиха таралеж в гащите с тая Машина. В началото дейността й допадна на всички. Особено на полицаите — защото им позволи да избият мафиите като бесни кучета. Ала после…

После се оказа, че законът е за ВСИЧКИ, без изключения. А това вече не се хареса. И то на МНОЗИНА. Парадокс? Вероятно. Щом има такива, които плачат за времето отпреди Машината, а в същото време признават, че светлото минало е било бая тъмно…

Така е, защото човешката природа е слаба. Стоиците, фанатиците и аскетите са малцинство. Останалите хора са развратни, лакоми, корумпирани, мързеливи — било тялом, било духом. И се противопоставят на Машината, която сами са създали и програмирали, създават й пречки, подават й неверни данни, а и държат последния коз — предложенията на Машината трябва да се одобряват от хората, преди да се превърнат в решения и инструкции за действия. Така Реалността се бори с Идеята — всяка по свой начин привлекателна, всяка по свой начин отблъскваща… и страшна.

Но нима е ТРУДНО да се поддържа БАЛАНС и РАВНОВЕСИЕ?! — запита се Фери. — Никак не е трудно. То си се поддържа де, само че несъзнателно и СТИХИЙНО. Направо да се смаеш, шашнеш и да ти захлопат дъските — РАЗУМНИТЕ хора постъпват като НЕРАЗУМНИ животински стада. Не волята им регулира и насочва, просто нещата се случват. И цялото това нещо най-прегледно личи на примера с циганите. Не те са факторът, не са причината, а следствието.

„Може би е по-добре, че циганите са тези, които ни правят едно цяло, нас, доброволно разделените на етнически сектори? — помисли си Фери. — Можеше да е някоя тайна секта, партия, терористична организация…“

Ами ако тъкмо такива тайни конспиратори се КРИЯТ зад тия лъжливи, мръсни, чевръсти, страхливи, нахакани, ловки, крадливи, досадни, понякога опасни, но всъщност жалки пред живущите между четири стени хорица? Ами ако…

Ференц успя да се овладее и пъхна листчето с поръчката си в ръцете на циганина, започнал гласно да недоумява от какво е предизвикан стъкленият поглед на клиента. Търговецът млъкна и с видимо усилие започна да чете. Справи се някак и вдигна глава.

— А за нея — посочи Фери, — златна глава за самобръсначка! Ето такава. Инга, покажи му какво точно търсиш!

Момичето протегна с два пръста снимката. Личеше, че повече няма да я докосне.

Търговецът внимателно изучи снимката, след което запита:

— А с какво ще правим бартера, бе бате?

Беше обещаващ въпрос, но Фери се сдържа да не покаже радостта си.

— Нека първо да видим имате ли ги? Носим стока за поне пет хилядарки. Ще стигнат ли?

— Абе — махна с ръка и се ухили търговецът, — не стига, ама понеже си готин, от мене да мине!… Чекай тука, бате. Ей сегинка идвам.

— Излезе ни късмета и на двамата — каза Фери на Инга, когато циганинът се отдалечи, подвиквайки в движение към шатрите, откъдето сюрия деца измъкнаха одрани и прокъсани сакове и се завтекоха насреща му. — Сега само трябва да внимаваме… Дай ми класьора с марките, аз ще се пазаря…