Кретиен Троа - Ланселот, рицарят на каруцата

ту надпис скръбен му покаже,
ту му посочи имената
на тези, дето са в земята.
Взе рицарят да ги чете
и му се заредиха те:
„Тук ще почива сир Говен,
тук Леонес, а тук Ивен.“ 29 29 …„Тук ще почива сир Говен, тук Леонес, а тук Ивен“… — рицари на Кръглата маса, едни от най-прочутите.
И още саркофази той
видя на рицари безброй,
най-видните и най-добрите
от замъците и земите.
А между всички най-добри
най-хубавия той откри —
вълшебства мраморни блестяха.
Повика рицарят монаха:
„Какъв е този саркофаг?“
Монаха му отвърна благ:
„Видяхте буквите вдълбани.
Ако от вас са те разбрани,
сам вече сте си тълкувачът
и знаете какво те значат.“
„А тоз, от къс голям изсечен?“
Отшелникът тогава рече:
„Ще ви разкажа, няма как.
Това е чуден саркофаг
и с нищо несравним до днес,
богат и украсен с финес,
невиждан даже и насън,
красив отвътре и отвън.
Но забравете го. Защо?
Не е по силите ви то
да хвърлите взор вътре сам.
Човек се иска по-голям
и силен, за да го отвори,
да вдигне плочата отгоре
и в гроба да се озове.
И трябват за това не две
ръце, ами мъже седмина
и всеки да е юначина.
И надписа да ви посоча:
«Тоз, който вдигне тази плоча
със свои сили, ще избави
жените и мъжете здрави,
затворени в земи такива,
в които само се отива,
отдето учени и знатни
не знаят пътища обратни.
Там чужденците са в затвора,
а влизат всички местни хора
и си излизат по желание.»“
И рицарят без колебание,
щом хвана плочата, я вдигна,
дори окото му не мигна —
в миг, докато се разбере.
От десет души по-добре.
Монахът смаян впи очи
и му призля, кажи-речи,
и небесата призова,
че чудо хем като това
за цял живот не бе видял.
И рече му: „Сир, бих желал
да чуя аз сега поне
какво е името ви.“ — „Не,
кълна се, вече съм без име.“
„Наистина, това тежи ми,
но ако ми го назовете,
и полза тук ще извлечете,
и доброта ще ви пречисти.
Отде сте, от кои земи сте?“
„Че рицар съм, личи по мен,
и в кралство Логър съм роден.
Това са моите ответи,
а вие, моля ви, кажете
кой в гроба ще почива в мир.“
„Тоз, който ще избави, сир,
ония, хванати в капана
на кралството и на зандана.“
И рицарят му рече: много
за него ще се моли богу,
а и на всичките светии.
Едва след тези залисии
при девата отиде той.
Навън до първия завой
изпратен беше от монаха.
А после, като взе да яха
девицата отново коня,
монахът каза й за оня
какво е сторил и нехае.
Тя името му ако знае,
помоли я да му го каже,
а тя отвърна му, че даже
не го познава отпреди,
но смело може да твърди,
че няма рицар друг такъв,
надлъж и шир във всичко пръв.
След тези думи го остави,
след рицаря се тя отправи.
Ония двамата след тях
видяха стария монах —
гласи се в църквата да влиза.
И оня рицар стар по риза
му рече: „Сир, отвънка бяхте
и рицар тук дали видяхте
с една девица отстрани?“
„Не, няма да ме затрудни
и няма думи да пожаля
да кажа истината цяла:
току-що тръгнаха оттук.
А вътре той, не някой друг,
едно голямо чудо стори —
повдигна плочата нагоре
от мраморния саркофаг,
та и не се замисли чак —
нали я знаете, смълчани
сте чели буквите вдълбани.
Кралицата ни се гласи —
и всички други — да спаси
от безразсъдната злина.
До днес от мъж и от жена,
ни раждан бил е, ни прославян
е рицар друг, на него равен.“
Бащата рече на сина си:
„Е, синко, ти защо се свъси?
Храбрец е той с юнашки нрав.
Разбираш кой не беше прав
и по-неразсъдлив от мен,
И да ми дават Амиен, 30 30 … И дами дават Амиен… — Амиен — град близо до Париж, голям и богат през средновековието.
не бих те пуснал с него в бой,
макар че рицари безброй
надвивал си не на шега.
Но да се върнем с теб сега,
безумство е да продължим
след тях глупашки да вървим.“
„Съгласен съм, не би могло то
от полза да ни е теглото.
Я да се върнем по-безшумно.“
Това те сториха го умно.
А тук до рицаря отдясно,
госпожицата всекичасно
взе да увърта и да суче,
та името му да научи.
С молби, с въпрос един и същ
тя питаше го неведнъж,
та той с досада чак й рече:
„Отде съм, аз ви казах вече —
от царството на крал Артур.
И да ме правите на щур,
пак името си ще забравя.“
А тя помоли го тогава
да се сбогуват. Чест томува —
сърдечно с нея се сбогува.
Самичка върна се назад,
а той до късно следобяд
сам язди с крачка равномерна.
По залез слънце, след вечерня,
той рицар непознат съзря,
излязъл от една гора,
където ходил бе на лов.
И шлема си, лъщящо нов,
а пък и дивеча — каквото
бог дал, бе вързал за седлото
на сивия си бързоходник.
И този дребен благородник 31 31 … И този дребен благородник… — в оригинала е казано „вавасьор“ — васал на васала.Читать дальше