Мълвата се разпространяваше като пожар. Като хищна птица страхът летеше над цялата страна, дирейки плячка. От ден на ден Армадата ставаше все по-опасна. Набъбваше армията на Пармския дук в Холандия. Обещаните от папата един милион крони награда за успешния край на инвазията в Англия гарантираше десетократно по-големи печалби. Терорът създаде дори мощно формирование от английски католици, които щяха да изпълзят от дупките си, за да се обединят с испанските войници и да разгромят протестантизма. Хората вече и на сън се стряскаха от сатанинския образ на крал Филип Втори.
Англия отговори храбро на това предизвикателство. Край Тилбъри под ръководството на граф Лейстър се сформира армия от двадесет хиляди войници. Заедно с отрядите от останалите графства на страната тя образуваше мощна военна сила, която трябваше да осуети всеки опит за нахлуване. За личната охрана на кралицата бе свикана друга една армия в Сейнт Джеймс. Тези военни действия донякъде успокоиха лондончани. Те ходеха да наблюдават обучението на въоръжените отряди в Майл енд, трепкаха доволни от бумкането на оръдията при ученията в Артилерийския дворец на Тауър, недалеч от Бишъпсгейт. Заплахата от нахлуване се беше превърнала в непосредствено ежедневие.
Кралица Елизабет нито се криеше, нито се отдаваше на молитви. Тя посещаваше частите си в Тилбъри и ги въодушевяваше с пламенни речи. Но Армадата надали можеше да се спре с речи. Слуховете се ширеха все повече и постигаха своите тъмни цели и намерения.
На дванадесети юли от Ла Коруня потегли огромна флота. Битката за кралицата и за страната сега вече бе въпрос на дни. Крал Филип Испански бе тръгнал да разширява владенията си.
Седмица по-късно капитанът на един от разузнавателните кораби съобщи, че няколко испански съда са забелязани на дрейф с прибрани платна при островите Сцили, изчакващи закъснелите съдове от Армадата. С вечерния прилив адмирал лорд Хауърд и сър Френсйс Дрейк потеглиха с корабите си от Плимут саунуд и оставиха предни постове в дълбоки води. Хауърд командваше флагманския кораб на английския флот „Арк Роял“. В тъмни зори на следващата сутрин той изведе петдесет и четири кораба на подветрената страна при Едистоун рок и отплава на юг, за да подходи срещу врага откъм неветрената страна.
Дрейк бе с кораба „Отмъщение“. През онази нощ, когато подреждаше своите осем кораба така, че да може да нападне испанците в гръб, той има възможност да хвърли за първи път поглед към Армадата. Беше величествена гледка! Сто тридесет и два кораба, в това число няколко галеона, плаваха подредени във формата на полумесец през Канала. Адмиралът на Армадата, дук Медина Седония, бе уверен в непобедимостта на испанците и изобщо не допускаше, че някой може да се изпречи на пътя му, преди да се добере до резервната армия в Нидерландия.
Английската флота обаче имаше по-други планове. Придържайки се откъм неветрената страна на Армадата, тя продължи да я следва по петите цели девет дни. С разперени платна под напора на западния вятър английските кораби не изоставаха и непрекъснато обстрелваха с дългобойните си оръдия тромавите галеони. През цялото време им нанасяха повреди, без да дадат възможност на испанците за ответен удар или за абордаж. Уменията на морския разбойник Дрейк и неговите другари сега имаха възможност да се разгърнат с пълна сила.
Когато на двадесет и трети юли вятърът стихна, двете флотилии останаха неподвижни пред Портланд бил. Два дни по-късно стана престрелка при Острова на Уайт. И тук именно Медина Сидония допусна голямата си грешка, като изпрати своята флота, с отпаднал вече боен дух, да хвърли котва на морския път за Кале.
Английските кораби, които бяха разположени в източния край на Канала, се съединиха с главната флота — така на пътя за Кале се събра цялата английска морска мощ. Тъй като бе невъзможно да се доближат безопасно до врага на разстояние един топовен изстрел, Хауърд свика военен съвет на „Арк Ройял“, за да изготвят общ план за нападение. С главоломна бързина натовариха осем кораба с катран, суха дървесина и всякакви лесно запалими материали. Оставиха на борда оръдията, двойно натъпкани с барут, за да могат да експлодират от топлината на огъня.
Малко преди полунощ огнените кораби бяха пуснати без екипаж в една редица срещу врага, носени от нощния вятър и силното морско течение. Тези плаващи факли преминаха безпрепятствено пръстена от малки лодки и салове, кръжащи около галеоните и испанците изпаднали в паника, се хвърлиха трескаво да вдигат котвите. Оставените без управление кораби-фантоми сееха ужас и смърт, подгонили Армадата към открито море, където вече нямаше спасение от англичаните.
Читать дальше