Труди Канаван - Кралицата на изменниците

Писането на трилогия-продължение е доста трудно и не особено приятно. Точно по тази причина оценявам работата на всички, които се трудеха зад кулисите и подкрепата на чудесните книжари и читатели, които посрещнаха с радост книгите ми, щом се появиха на бял свят.

Благодаря на Ан Кларк и екипът от „Орбит“; на моя агент Фран и чудесната й помощничка Лиз; на тестовите читатели Пол; Дона и Никол. Вие също помогнахте тази книга да стане колкото се може по-добра.

Специални благодарности на Фран за координирането на голямото ми европейско турне, заедно с Роуз от „Орбит“ и Берит от „Верлагсгрупе Рандъм хаус“; на персонала във всички магазини, където се провеждаха четенията и даването на автографи — ще ми се да имаше място да ви изброя поименно; на чудесните ми полски издатели „Галерия кшионжки“ които се отнасяха към мен като кралска особа по време на двата прекрасни дни във Варшава; на чудесния „Имажинал фестивал“ във Франция; и на невероятния екип, който бе събран от „Верлагсгрупе Рандъм хаус“ по време на Нощта на писателите.

Но най вече искам да благодаря на моите читатели — специални благодарности на всички, които дойдохте да ме видите на европейското ми турне или където и да е по света. Винаги се радвам да ви видя. И се надявам да сте се насладили на посещението в света на черните магьосници толкова, колкото и аз, и че ще се присъедините към мен в следващото приключение на въображението.

Посвещавам тази книга на моите приятели Ивон и Пол. Благодаря ви за вашата подкрепа, прямота и търпение, и за това, че прочетохте тази история отново, и отново, и отново…

В Имардин се шири погрешното схващане, че печатните преси са изобретени от магьосниците. Наистина, поразителният шум и друсащите движения на машината могат да накарат всеки, който не е наясно с начина на действие на пресите и магията, да остане с впечатлението, че тук се използват някакви алхимични заклинания. Но всъщност стига да има човек, който да върти колелата и да оперира с ръчките, машината няма нужда от никаква магия.

Сери беше научил истината още преди години от Сония, Прототипите бяха представени от изобретателя пред Гилдията и магьосниците предпочетоха да използват машината като бърз и евтин начин за копирането на книги. Сега печатането се предлагаше безплатно за Домовете, както и срещу заплащане на по-нисшите съсловия. Идеята, че печатането става чрез магия, се окуражаваше, за да попречи на останалите да започнат своя търговия. Едва когато хората от нисшите съсловия влязоха в Гилдията, митът бе разбит и печатните преси започнаха да се появяват навсякъде из града.

Според Сери единственият недостатък бе нарасналата популярност на романтичните приключенски романи. Един от наскоро издадените разказваше за богата наследница, спасена от луксозния си, но отегчителен живот от млад и красив Крадец, Описаните битки бяха смешно неправдоподобни, почти винаги се водеха с мечове, а не с ножове, и престъпният свят бе населен с твърде много добре изглеждащи мъже с абсурдни идеи за чест и преданост. В голяма част на женското население на Имардин романът създаде впечатление за подземния свят, което бе твърде далеч от истината.

Разбира се, не беше казал тези неща на жената, която лежеше в леглото до него и му четеше любимите си части от тези книги всяка нощ, откакто му беше позволила да остане в нейното мазе. Кадия не беше богата наследница. „А аз не съм млад и красив крадец“. Тя беше самотна и тъжна, откакто съпругът й бе починал, и идеята да крие Крадец в сутерена си беше едно приятно разсейване от грижите.

А на него… на него не му бяха останали други места за криене.

Той се обърна и я погледна. Тя спеше и дишаше леко. Сери се чудеше дали Кадия наистина му вярваше, че е Крадец, или просто беше паснал идеално на фантазията й и нея просто не я интересуваше дали казва истината или не. Той не беше смелият млад Крадец от романа — определено му липсваше енергия за описаните приключения, независимо дали в леглото или извън него.

„Започвам да омеквам. Не мога дори да изкача едни стълби, без сърцето ми да се разтупти и да се задъхам. Прекарахме твърде много време, заключени в тесни скривалища, с прекалено малко бойни тренировки“.