Труди Канаван - Отстъпница

Както винаги, тази книга щеше да изглежда далеч по-зле, ако не бяха щедростта и упоритата работа на моите читатели-коректори. Този път получих някои доста противоречиви възгледи за историята и героите, което ми позволи да реша какво искам аз да правя с тях. Бих искала да благодаря на Пол Юинс, Фран Брайсън, Лиз Кемп, Фоз Медоус, Никол Мърфи, Дона Хенсън и Дженифър Фалън за техните прозрения, възгледи, предложения и за забелязаните грешки.

Благодаря отново на Фран и Лиз, както и на всички чудесни агенти по света. Благодаря и на чудесния издателски екип на «Орбит» и на чуждестранните издатели, които работят с такова усърдие, за да могат книгите ми да стигнат до читателите по цял свят, представени в чудесни корици, в електронен формат и на впечатляващи аудиокниги.

И най-накрая, огромно благодаря на моите читатели. Макар да мога да пиша книгите си и без обратната връзка с вас, това далеч няма да е толкова забавно, а и никога не бил могла да им посветя толкова много време и енергия, ако хората не харчеха спечелените си с труд средства за тези мои малки истории. Благодаря ви за ентусиазма и подкрепата.

Според сачаканската традиция, която е толкова древна, че никой не си спомня началото ѝ, лятото има мъжка същност, а зимата — женска. През вековете след обособяването на Изменниците, водачите им бяха обявили всички суеверия, свързани с мъжете и жените — особено с жените — за смехотворни, но мнозина от хората им продължаваха да смятат, че сезонът, упражняващ най-голямо влияние върху живота им, притежава типичните отличителни черти на жените. Зимата бе непреклонна и могъща, и принуждаваше хората да се сближават, за да успеят да я преживеят.

За разлика от при тях, зимата бе добре дошла за обитателите на равнините и пустините на Сачака. С нея идваха дъждовете, от които толкова много се нуждаеха посевите и добитъкът. Лятото бе сурово, сухо и неплодотворно. Докато Лоркин бързаше да се прибере от Хърбъри, всичко, за което можеше да мисли беше, че в долината е доста по-хладно, отколкото бе очаквал. Във въздуха се долавяше мраз, който намекваше за сняг и лед. Той нямаше усещането да е прекарал толкова време в Убежището, че зимата да е напреднала толкова много. Откакто бе пристигнал в тайния дом на сачаканските бунтовници, бяха минали само няколко кратки месеца. Времето преди това бе прекарал в топлите, сухи равнини, докато се опитваше да избяга заедно с жената, която бе спасила живота му, Тивара. Гърдите го стегнаха в приятна болка. Лоркин си пое дълбоко дъх и забърза крачка. Тивара проявяваше упоритост в решението си да не му обръща никакво внимание, затова той също бе решил твърдо да потисне чувствата си.

- «Аз не дойдох тук само защото се влюбих в нея» — каза си той. Чувстваше се задължен да говори в нейна защита пред народа ѝ, защото тя беше спасила живота му. Беше убила жената, която се бе опитала да го прелъсти и унищожи — но убийцата също бе Изменница. Рива действаше от името на фракция, според която той трябваше да бъде наказан заради баща си. Бившият Върховен повелител Акарин не беше спазил сделката, която преди много години бе сключил с Изменниците. Никой от тази фракция не бе признал, че е наредил на Рива да го убие. Това би означавало, че са действали срещу желанието на кралицата си, затова всички обявиха, че Рива е действала по собствено желание.

«Има разбунтувани сред бунтовниците» — помисли си Лоркин.

Той говори в защита на Тивара и това я спаси от екзекуцията, но не и от наказание. Може би точно задачите, с които я бе натоварило семейството на Рива, ѝ пречеха да го потърси. Каквато и да бе причината, той продължаваше да живее в самотата на чужденец на непознато място.

Почти бе стигнал до подножието на скалната стена, която обграждаше долината.

Докато оглеждаше многобройните прозорци и врати, изсечени в скалата, той знаеше, че ще настъпи моментът, когато ще се почувства като хванат в капан. Не заради злата зима, която щеше да принуди всички да стоят в стаите си, а защото като чужденец, който знаеше местонахождението на града на Изменниците, той никога нямаше да получи разрешение да го напусне.