Труди Канаван - Отстъпница

Ако историческите архиви, които Лоркин и Денил бяха прегледали, се окажеха верни, то значи съществуваха кристали, които можеха да съхраняват огромни количества енергия. Преди стотици години подобен камък е имало в Арвис, столицата на Сачака. Според Чари, жената, която бе помогнала на него и на Тивара да стигнат успешно до Убежището, Изменниците бяха чували за хранилищните камъни, но не знаеха как да ги изработват. Може би тя казваше истината, но можеше и да лъже, за да защити народа си.

Ако познанието за изработването на хранилищни камъни наистина съществуваше, то щеше да спаси Гилдията от необходимостта да поддържа черни магьосници, в случай че сачаканците нападнат отново. Магията щеше да се натрупва в камъните и да се използва за защита на държавата. Ето защо той поемаше риска да посети пещерите на камъкотворците. Не искаше да се учи как да изработва камъни; искаше просто да се увери в потенциала им. И може би да договори сделка между Гилдията и Изменниците: камъкотворство в замяна на лечение. От това щяха да спечелят и двата народа.

Той знаеше, че трябва доста да се потруди, за да убеди Изменниците в ползата на подобна сделка. След като векове наред се бяха крили от ашаките, те ревностно пазеха тайния си дом и начин на живот. Не позволяваха никакво мисловно общуване, за да не привличат вниманието към града. С няколко изключения, единствените Изменници, които можеха да влизат и излизат от долината, бяха шпионите.

Докато навлизаше все повече в подземната мрежа от проходи, Лоркин започна да се притеснява дали не прибързва с посещението на пещерите. Той не искаше да даде на Изменниците повод да не му вярват.

Но тъй като беше чужденец, те може би никога нямаше напълно да му се доверят. А той просто търсеше възможност да ги убеди да сключат сделка с Гилдията и Обединените земи. «В края на краищата може и да се усетят, че не са ми забранили официално достъпа до пещерите, и да направят нещо по въпроса. Затова трябва да се възползвам от тази възможност».

Ивар имаше друго мнение по въпроса. «Изменниците сами взимат решенията си — всъщност по-скоро не обичат други да вземат решения вместо тях. Ако искаш да направиш нещо, трябва да ни накараш да повярваме, че идеята за това е наша. Ако някой разбере, че сме посетили пещерите, ти трябва да наблегнеш на факта, че е възможно да притежаваме нещо, което да дадем в замяна на лечителството».

— Пристигнахме — каза Ивар и погледна към Лоркин.

Двамата вървяха по толкова тесен коридор, че бяха принудени да се движат един след друг. Ивар се спря пред един страничен отвор. Лоркин погледна през рамото му и видя ярко осветена стая. Сърцето му подскочи.

«Пристигнахме!».

Ивар му махна с ръка и пристъпи в стаята. Лоркин го последва и огледа огромното помещение. Доколкото можеше да види, вътре нямаше други хора. Той насочи вниманието си към стените и рязко си пое дъх. Те бяха покрити с купчини блещукащи, пъстроцветни камъни. В първия момент той си помисли, че кристалите са пръснати безразборно, но когато се взря в цветните петна, осъзна, че всъщност камъните образуват ленти, спирали и кръпки с еднакви нюанси. Лоркин се обърна, за да разгледа стената зад гърба си и видя, че големината им варира от мънички петънца до кристали с размера на нокътя на палеца му.

Бяха великолепни.

— Ей там се правят светлинните кристали — каза му Ивар, посочи с пръст и го поведе към блестящата част от стената. — Те са най-лесни и веднага си проличава дали са направени както трябва. Дори няма нужда от дублиращ камък.

— Дублиращ камък? — повтори Лоркин. Ивар ги беше споменавал и преди, но Лоркин така ѝ не бе успял да разбере за какво се използват.

— Един от ей тези. Ивар рязко се обърна и поведе Лоркин към една от пръснатите из стаята маси. Той отвори малка дървена кутия и показа лежащия върху нежни пухкави пера скъпоценен камък. При светлинните кристали трябва просто да отпечаташ върху растящия камък мисълта, с която създаваш магическа светлина. Но при камъните с по-сложна употреба е по-лесно да вземеш един, който вече е готов, и да изкопираш модела му Така се намалява процентът грешки и повредени камъни, като същевременно могат да се отгледат по няколко камъка наведнъж.

Лоркин кимна. Той посочи към друга стена.

— А тези камъни какво правят?

— Създават и поддържат бариера. Използват се за изграждането на временни бентове или за спирането на каменни свлачища. Виж тук… — Двамата отидоха до една стена, покрита с мънички черни кристалчета. — Тези ще се превърнат в блокировачи на съзнания. Те порастват за доста по-дълго време, защото са по-сложни. Щеше да е много по-лесно, ако трябваше просто да прикриват мислите на приносителя си, но от тях също се изисква да заблудят онзи, който се опитва да влезе в съзнанието му, като му проектират такива мисли, каквито очаква да намери. — Ивар се взря с възхищение в малките камъчета. — Те не са наше творение — преди ги купувахме от племето Дюна.