Труди Канаван: Отстъпница

— Разбира се. — Лицето и тонът на Ивар бяха сериозни. Затова изчаках, докато творците се прибраха у дома за през нощта и не отведох Лоркин до вътрешните пещери.

Жената повдигна вежди.

— Не си ти човекът, който решава кое е уместно и кое не. Получи ли разрешение за тази разходка?

Ивар поклати глава.

— Досега не съм искал.

Триумфалният пламък в очите на Чава накара сърцето на Лоркин да се свие.

— А трябваше — каза му тя. — Това ще бъде докладвано и не искам да ви виждам повече, докато отговорните хора не научат за това и не решат какво да правят с вас.

Тя се завъртя рязко на токовете си и се отдалечи бързо от арката. Лоркин погледна към Ивар. Младежът се усмихна и му намигна. «Дано е прав за това, че не е нужно разрешение — помисли си Лоркин, докато двамата вървяха след Чава. — Дано няма някой закон или правило, за които да не знам». Говорителките му бяха наредили да научи законите на Убежището и да ги спазва, и досега той се беше старал да изпълнява чинно нарежданията им.

Но той не можеше да гледа толкова безгрижно като Ивар. Ако се окажеха прави, то реакцията на Чава щеше да потвърди страховете на Лоркин: че посещавайки пещерите, той бе поставил на изпитание доверието на Изменниците в него. Надяваше се само да не е стигнал твърде далеч и да е провалил надеждите си за някакви договорености между тях и Гилдията — или за прибирането си у дома.

Денил остави писалката си, облегна се назад и въздъхна. «Никога не съм предполагал, че приемането на поста посланик, и то в страна като Сачака, ще ме остави самотен и умиращ от скука».

Тъй като Сачака не беше част от Обединените земи, тук нямаше желаещи да постъпят в Гилдията младежи, чиито магически способности да се налага да бъдат проверени, нямаше проблеми с местните гилдийци, които да трябва да бъдат разрешавани и нямаше гостуващи магьосници, които да е необходимо да бъдат посрещани и настанявани. Единственото, с което той трябваше да се занимава, бяха редките съобщения между Гилдията и сачаканския крал и елит, или въпроси, свързани с търговията или разрешенията за преминаване или заселване. Всъщност работата си беше все същата, само че преди бе прекарвал доста време — обикновено вечер — гостувайки на важни и могъщи сачаканци. Но откакто се бе завърнал от преследването на Лоркин и неговите похитители в планината, поканите за вечеря и разговори с ашаките, могъщия елит на Сачака, внезапно секнаха.

Денил се изправи, но се поколеба. На робите не им харесваше, когато той обикаляше из Дома на Гилдията. Те се отдръпваха мълчаливо от пътя му или надничаха иззад ъглите. Той чуваше как шепнешком се предупреждават за появата му, което бе доста разсейващо. Разходките из къщата му помагаха да мисли, а шепненето го разсейваше.

«Накрая ще се научат да стоят по-далеч от мен — каза си той, отдалечавайки се от бюрото. — Или ще се наложи да свикна да обикалям в кръг из стаята ми».

Когато излезе от кабинета си в голямата зала, един от робите, който стоеше до стената, се хвърли по очи на пода. Денил му махна презрително с ръка. Робът го изгледа предпазливо и преценяващо, след което се изправи и се изгуби в коридора.

Денил тръгна бавно, прекоси стаята и излезе в коридора. Домовете на сачаканците бяха проектирани така, че да бъдат подходящи за разходка. Стените рядко бяха прави, а коридорите на по-големите лични помещения в къщата криволичеха в деликатни извивки, докато накрая не се влееха един в друг.

Следващата група стаи бяха на Лоркин. Денис се спря пред главния вход, след което влезе вътре. Новият му помощник щеше да пристигне тези дни. Денил застана на прага на спалнята и погледна към леглото.

«Според мен не трябва да споменавам, че на него е лежала мъртва робиня — помисли си той. — Подобна информация би ме притеснила доста и сигурно щях да лежа буден до късно през нощта и да си представям как трупът лежи до мен».

Тялото представляваше неприятна гледка, но най-лошото бе откритието, че Лоркин е изчезнал заедно с още една робиня. В началото Денил се чудеше дали Сония не е била права да се страхува, че семействата на сачаканските нашественици, които тя и Акарин бяха убили преди двайсет години, ще искат да отмъстят за това на сина ѝ.

След като разпита робите и разгледа събраните улики, с помощта на кралския представител ашаки Ачати, той успя да открие, че нещата не стоят точно така. Хората, които бяха отвлекли Лоркин, бяха бунтовници, познати като Изменниците. Ачати беше осигурил помощта на още петима сачакански магьосници и групата им последва Лоркин и похитителката му в планината, на територията на Изменниците.