Труди Канаван: Отстъпница

Лоркин се сети за предупреждението на Денил, че Изменниците са откраднали познанието за изработването на камъните от туземците. Може би това бе просто гледната точка на племето Дюна.

Може би това бе просто поредната объркана сделка, както се бе случило с баща му

— Продължавате ли да търгувате с тях? — попита той.

Ивар поклати глава.

— Още преди векове сме надминали тяхното познание и умения. — Той погледна надясно. — Ето тези тук сме ги разработили сами. — Двамата стигнаха до една кръпка от големи кристали, чиято повърхност отразяваше светлината с иридесценция [1], която напомняше на Лоркин вътрешността на екзотична, полирана раковина. — Това са призователските камъни. Приличат на кръвните бисери. Позволяват ни да общуваме помежду си от разстояние, но само ако камъните са расли един до друг. Трудничко е да се следи кои са свързани, затова все още не сме се отказали съвсем от кръвните бисери.

(иридесценция — оптично явление, при което цветът на дадена повърхност се променя с промяната на зрителния ъгъл. — Б. пр.)

— Защо искате да се откажете от тях?

Ивар го погледна изненадано.

— Не може да не знаеш за слабостта им.

— Ами… нека отгатна: ползвателите на тези камъни не виждат непрекъснато мислите на приносителите им?

— Да, и освен това при осъществяване на контакт се прехвърля само съобщението, а не всичките мисли и чувства.

— Разбирам защо ги предпочитате. — Лоркин се обърна и огледа стаята. По стените имаше ужасно много ивици от кристали, а масите с уредите се виждаха навсякъде. — А онези камъни какво правят? — попита той и посочи една доста голяма ивица.

Ивар сви рамене.

— Не знам точно. Подозирам, че са все още експериментални. Някакво оръжие.

— Оръжие ли?

— За защита на града, в случай че бъдем нападнати.

Лоркин кимна и не каза нищо повече. Въпросите за оръжията щяха да изглеждат подозрителни дори за новия му приятел.

— Камъните-оръжия трябва да правят неща, които магьосниците не могат — каза му Ивар. — За някой със слаби умения или недостатъчно обучение, или за магьосник, чиято сила вече е изчерпана. Надявам се да успеят да правят ударите по-точни. Не съм много добър в бойните тренировки, затова ако някога ни нападнат, ще имам нужда от всякаква помощ.

— Нима ще се наложи да се биеш? — попита Лоркин. — Доколкото разбирам, в битките между черните магьосници нисшите хора като мен и теб се използват единствено като източник на магия. Сигурно ще отдадем цялата си енергия на някоя черна магьосница, след което ще ни изгонят някъде настрани.

Ивар кимна и стрелна Лоркин с поглед.

— Все още ми се струва странно, че наричаш висшата магия «черна».

— В Киралия черното е цветът на опасността и властта — обясни Лоркин.

— Да, каза ми вече. — Ивар се обърна настрани и започна да оглежда стаята за нещо друго, което да покаже на Лоркин. Внезапно очите му се ококориха и той тихо изсумтя: — Ох, ох.

Лоркин се обърна към мястото, в което бе вперил поглед приятеля му и видя как през голямата входна арка влиза млада жена. Устоя на порива да се стрелне към по-малкия заден вход; той се намираше на няколко крачки от тях и жената сигурно щеше да ги види, преди да успеят да се измъкнат оттам.

«Май ще успеем да се забъркаме в проблемите, от които се опитваше да ни предпази Калия».

Миг по-късно жената вдигна глава и ги видя. Тя се усмихна на Ивар, но погледът ѝ попадна на Лоркин и усмивката ѝ се стопи. Жената се спря, погледна го замислено, обърна се и излезе от стаята.

— Видя ли достатъчно? Защото мисля, че сега е моментът да си вървим — каза тихо Ивар.

— Да отвърна Лоркин.

Ивар направи крачка към задния изход, но се спря.

— Не, нека излезем през главния вход. Няма да е добре да изглеждаме виновни, след като вече ни видяха.

Двамата се спогледаха и се усмихнаха мрачно, поеха си дълбоко дъх и тръгнаха към арката, през която беше минала жената. Почти я бяха достигнали, когато се появи друга, намръщена гневно жена. Тя ги видя и тръгна бързо към тях.

— Какво правиш тук? — тросна се жената на Лоркин.

— Здравей, Чава — каза Ивар. — Лоркин е тук с мен.

Тя го погледна.

— Виждам. Но какво прави той тук?

— Развеждам го наоколо — отвърна Ивар и сви рамене. — Няма забрана за това.

Жената се намръщи, погледът ѝ прескочи от Ивар към Лоркин и обратното. Тя отвори уста да каже нещо, затвори я и по лицето ѝ премина сянка на раздразнение.

— Може да няма забрана — каза тя на Ивар, — но има някои други… съображения. Нали знаеш колко е опасно да прекъсваш и разсейваш камъкотворците?