Труди Канаван: Отстъпница

Ивар разговаряше с други двама мъже, но щом видя Лоркин, ги заряза. Също като повечето изменници-мъже той беше слаб и с дребен кокал, за разлика от типичните свободни сачаканци от равнините, които бяха високи и широкоплещести. Не за пръв път Лоркин се зачуди дали ръстът на изменниците мъже не се е смалявал с времето, за да съответства на социалния им статус.

— Ивар — каза Лоркин, — съжалявам, че закъснях.

Ивар сви рамене.

— Да ядем.

Лоркин се поколеба, но го последва до помещението за приготвяне на храна, където един от мъжете готвеше супа за всички тях в едно голямо гърне. Това не беше част от плана. Дали не беше пристигнал твърде късно? Дали плановете на Ивар не се бяха променили?

— Ще се поразходим ли, както предложи по-рано? — попита Лоркин колкото се може по-небрежно.

Ивар кимна.

— Ако не си размислил. — Той се наведе към него. — Неколцина от камъкотворците ще останат да работят до късно — прошепна младият магьосник. — Трябва да ги изчакаме да приключат и да си тръгнат.

Стомахът на Лоркин се сви.

— Сигурен ли си, че искаш да го направиш? — попита той, след като двамата отидоха до една от дългите трапезни маси и се настаниха встрани от останалите мъже, които вече се хранеха.

Ивар сдъвка залъка си, преглътна и се усмихна успокояващо на Лоркин.

— Нищо от онова, което ще ти покажа, не е тайно. Всички, които искат да го видят, са добре дошли, стига да имат водач, да пазят тишина и да не се пречкат.

— Но аз не съм кой да е.

— Ти би трябвало да си един от нас. Единствената разлика е, че са ти казали, че не можеш да си тръгнеш оттук. Ако аз се опитам да напусна, съмнява ме, че ще стигна далеч без разрешение, а такова едва ли ще получа. Те не обичат да има много Изменници извън града. Всеки шпионин представлява опасност, въпреки камъните, които блокират разчитането на съзнанието. Ами ако камъкът е бил в ръката ти, а тя бъде отрязана?

Лоркин се намръщи.

— Дори и така да е, едва ли някой ще се зарадва на присъствието ми там — върна се той на темата. — Или че ти си ми водач.

Ивар преглътна последната хапка от вечерята си.

— Сигурно няма. Но скъпата леля Калия ме обича. — Макар Лоркин да не беше виждал Калия да разговаря мило с Ивар, тя като че ли харесваше племенника си. — Ще ядеш ли още?

Лоркин поклати глава и побутна чинията си встрани. Беше твърде изнервен, за да изяде всичко. Ивар погледна намръщено полупълната купа, но не каза нищо. Просто я взе и дояде остатъците. Тъй като земята, която се използваше за засаждането на различни култури и отглеждането на добитък, не достигаше, Изменниците не одобряваха хабенето на храна и Ивар винаги беше гладен. Двамата станаха, почистиха и прибраха приборите, които бяха използвали, и излязоха от стаята. Стомахът на Лоркин пърхаше от безпокойство, но в същото време той умираше от нетърпение и бе изпълнен с очакване.

— Ще минем през един от задните коридори — промърмори Ивар. — Така вероятността да те видят, че влизаш вътре, е по-малка.

Докато вървяха през града, Лоркин се замисли върху това какво очаква да види. Гилдията твърдеше от векове, че магически предмети няма, има просто обикновени неща с подсилена структурна цялост или свойства — като магически подсилените сгради или стените в Университета, които сияеха — защото те бяха направени от материал, в който магията функционираше забавено и така ефектът ѝ продължаваше дълго след като магьосникът бе спрял да работи върху нея. Дори стъклото, към което не спадаха кръвните бисери. Те канализираха мисловните комуникации между приносителя и създателя им по начин, който пречеше на останалите магьосници да ги чуват, но всъщност не съдържаха магия.

Лоркин подозираше, че някои от кристалите в Убежището притежаваха собствена магия. Повечето приличаха на кръвните бисери по това, че чрез тях се пренасяше магия, която камъкът променяше според крайната ѝ цел. Други очевидно съхраняваха магията в готовност да бъде използвана при нужда. Всички Изменници, които излизаха от Убежището, носеха подобни малки кристали под кожата си — те не само им позволяваха да скрият мислите си от сачаканските магьосници, но и помагаха за проектирането на невинни, безопасни мисли на тяхно място. Коридорите и стаите в града бяха осветени от камъни, които излъчваха светлина. В лечебницата, където Лоркин се грижеше за болните, имаше няколко камъка с полезни свойства, като се започнеше с такива, които излъчваха топла светлина или леки вибрации за отпускането на схванати мускули, и се стигнеше до камъни, които можеха да обгарят рани.