Труди Канаван - Отстъпница

Но точно сега не можеше да чака. Трябваше да се намира на друго място. И без това вече закъсняваше, затова последва Калия в склада.

— Като че ли ви чака много работа — отбеляза той.

Тя дори не го погледна.

— Да. Цяла нощ ще остана на крака.

— И снощи не спахте — напомни ѝ той. — Това няма да ви се отрази добре.

— Стига глупости — сопна му се тя и го стрелна с поглед. — Справям се идеално и без сън. Това трябва да бъде свършено още сега. От човек, който си разбира от работата. — Жената му обърна гръб. — Върви си. Свободен си за през нощта.

Лоркин не ѝ остави време да размисли. Той се усмихна вътрешно, докато излизаше от лечебницата. Лечителите на Гилдията знаеха колко вреден за тялото може да е недостигът на сън, защото можеха да усетят последствията. Тъй като не знаеха как да изцеляват с магия, Изменниците не разбираха грешката си и смятаха, че хубавият нощен сън е просто ненужна глезотия. Той не се беше опитал да ги убеди в противното, защото не бе тактично от негова страна да им напомня за онова, което не умееха да използват. Преди много години баща му им бе обещал да ги научи на изцеляване, в замяна на познанието за черната магия, макар да нямаше позволението на Гилдията за това и най-вече защото черната магия бе забранена от Гилдията. В онези времена много от децата на Изменниците са боледували от смъртоносна болест и изцеляването с магия може би е щяло да ги спаси. Черната магия беше помогнала на Акарин да избяга от ичаните, които го били поробили, и да се върне в Киралия, но той така и не бе изпълнил своята част от сделката. След като узна за нарушеното обещание на баща си, Лоркин се бе опитал да открие причината за това. Баща му бе научил, че братът на магьосника-ичани, който го бе поробил, възнамерява да нападне Киралия. Сигурно се е чувствал задължен да се справи първо с тази опасност. Може би не е можел да разкрие заплахата пред Гилдията, без да издаде, че е овладял черната магия. Може би е смятал, че е твърде опасно да се върне сам в Сачака и да рискува да бъде заловен отново от ичаните.

Може би никога не бе възнамерявал да изпълни договорката. Все пак, преди да му предложат помощта си, Изменниците са били наясно от доста отдавна за ужасното положение, в което се е намирал, а през цялото време са помагали на много други — предимно жени от Сачака — без да искат нищо в замяна. Това, че не бяха помогнали на Акарин да възвърне свободата си, докато не бяха открили полза от него, показваше колко безскрупулни можеха да бъдат те.

Сега коридорите бяха доста по-празни и Лоркин можеше да се придвижва по-бързо. Когато наблизо нямаше хора, той дори се затичваше. Ако някой от фракцията на Калия забележеше, че се е забързал нанякъде, веднага щеше да ѝ докладва.

Животът тук не отговаряше точно на описанието на Тивара за мирно общество, нито пък беше справедлив, въпреки принципите за равенство на Изменниците. «И въпреки това е по-добре от доста други държави и особено от останалата част на Сачака. Тук няма робство и работата, която се дава на хората, се определя по-скоро според способностите им, а не според някаква наследена класова система. Мъжете и жените се третират по различен начин, така е и в останалите култури, само че обратното. В повечето случаи с жените се отнасят по-зле, отколкото Изменниците с техните мъже».

Той се сети за Ивар, най-новия си и най-близък приятел в Убежището, с когото щеше да се срещне тази вечер. Младият магьосник се поинтересува от Лоркин най-вече от любопитство, защото той бе единственият мъж магьосник в Убежището, който не си беше намерил жена. Лоркин бе открил, че първоначалните му впечатления за положението на мъжете магьосници са напълно погрешни: той смяташе, че ако има такива, то Изменниците би трябвало да им дават същите възможности за усвояване на магията, каквито даваха на жените. Всъщност всички магьосници мъже бяха натурали — бяха развили магията си по естествен път, принуждавайки Изменниците да ги обучават или да ги изоставят да умрат, когато изгубят контрол върху силите си. Мъжете Изменници не научаваха магията по друг начин.

Но малцината натурали, които обитаваха Убежището, не бяха равноправни с жените. Мъжете не бяха обучени на черна магия. Така дори най-слабите магьосници-жени бяха по-силни от мъжете, защото можеха да увеличат силата чрез натрупването на енергия, събрана от другите. «Чудя се… дали щяха да ме допуснат до Убежището, ако владеех черната магия?».

Той не размишлява дълго върху този въпрос, защото най-после бе стигнал до крайната си цел: мъжкото отделение. Това бе голяма стая, обитавана от мъжете-Изменници, които бяха твърде големи, за да живеят с родителите си, но все още не бяха избрани от някоя жена за другари.