Труди Канаван: Отстъпница

Зад прозорците и вратите имаше достатъчно помещения, които да приютят малкото население. Сред тях имаше както мънички килийки с големината на скрин, така и големи зали с размерите на Заседателната зала. По-голямата част от тях не бяха издълбани навътре в скалата, тъй като Изменниците бяха преживели доста трусове и срутвания и повечето хора се чувстваха по-удобно, когато знаеха, че могат бързо да избягат навън.

Но някои коридори проникваха доста надълбоко. Там се намираше територията на изменниците-магьосници, които, въпреки твърденията за равнопоставеността на всички в града, всъщност управляваха това място. Може би те нямаха нищо против да живеят под земята, защото така можеха да използват магията си, без да се притесняват, че ще загинат в някое срутване. «Или може би предпочитат да стоят по-близо до пещерите, където се правят магическите камъни и кристали».

При тази мисъл Лоркин почувства лека възбуда. Той премести сандъка, който носеше, на другото си рамо и мина с бърза крачка през входа към града. «Може би тази вечер ще разбера».

Градските коридори бяха пълни с работници, които се прибираха при семействата си. Изведнъж пътят му се оказа препречен от децата на двама Изменници, които се бяха спрели и разговаряха.

— Извинете ме — каза той по навик, докато се провираше покрай тях.

Възрастни и деца го погледнаха развеселено. Киралийските маниери озадачаваха всички сачаканци. Ашаките и техните семейства, могъщите свободни хора в равнините, имаха твърде високо мнение за себе си, за да изпитват нужда да благодарят за услугите на другите — и намираха за абсурдно да благодарят на робите. Макар Изменниците да не държаха роби и обществото им да се смяташе за равноправно, те не бяха развили усет за добри маниери. В началото Лоркин се опитваше да се държи като тях, но реши, че не иска собственият му народ да го смята за груб, ако някога се върне в Киралия. «Нека Изменниците ме смятат за особен. По-добре така, отколкото да ме мислят за неблагодарен или надменен».

Това не означаваше, че Изменниците бяха недружелюбни или студени. И мъжете, и жените го приеха изненадващо радушно. Някои от жените дори се опитаха да го привлекат в постелите си, но той учтиво отклоняваше поканите им. «Може би постъпвам глупаво, но все още не съм се отказал от Тивара».

Когато стигна до лечебницата — тукашната версия на болница, където работеше през повечето време — той забави крачка, за да си поеме дъх. Тя бе ръководена от Говорителката Калия, неофициален водач на фракцията, която бе наредила екзекуцията му Той не искаше жената да си помисли, че е бързал да дойде, за да може да си тръгне по-рано. Достатъчно бе тя да реши, че Лоркин бърза да си тръгне, за да му измисли някаква задача, която да го забави. Обикновено, когато нямаше много работа, той избягваше да сяда за почивка, защото Калия винаги му намираше нещо за вършене, което често бе неприятно и ненужно.

Но и да беше вървял спокойно, сякаш разполага с цялото време на света, тя можеше пак да го накаже. Затова той възприе обичайния си спокоен, равнодушен вид. Калия го видя, завъртя очи и използва магическите си умения, за да вземе сандъка от ръцете му

— Защо никога не използваш силата си? — попита тя, въздъхна и се обърна, за да отнесе сандъка в склада.

Той не отговори на въпроса ѝ. Едва ли ѝ се слушаше за лорд Ротан, някогашния му учител в Гилдията, който смяташе, че магьосниците не трябва да заместват изцяло физическите усилия с магия, за да не станат слаби и болнави.

— Искате ли да ви помогна? — попита той. Кутията беше пълна с билки, които щяха да бъдат превърнати в лекарства, а той с удоволствие би научил рецептите за приготвянето на някои от тях.

Тя се извърна и го погледна намръщено.

— Не. Наглеждай пациентите.

Той сви рамене, прикривайки раздразнението си и се обърна да огледа голямата зала. Нямаше особена промяна от сутринта, когато бе започнал работният му ден. Леглата бяха подредени в редици. Нямаше много болни. Няколко деца се възстановяваха от обичайните детски болести или наранявания, а една възрастна жена лекуваше счупената си ръка. Всички спяха.

Изпращането му да работи в лечебницата беше идея на Калия и той бе повече от сигурен, че по този начин тя иска да провери решимостта му да не показва на Изменниците как се изцелява с магия. Досега не се бяха появявали пациенти, чиято болест или наранявания биха довели до смъртта им, но това рано или късно щеше да се случи. И Лоркин очакваше тогава Калия да подбуди враждебност към него. Той имаше план как да ѝ се противопостави, но зад майчинското ѝ поведение и външност се криеше хитър ум. Може би вече бе успяла да предугади намеренията му Оставаше му само да чака, за да види какво му е приготвила.