Труди Канаван: Отстъпница

Така или иначе някакви си шестима сачакански магьосници и един магьосник от Гилдията нямаше да успеят да удържат нападението на бунтовниците. Накрая Денил осъзна, че единствената причина Изменниците да не ги атакуват бе, че това можеше да доведе до нови набези в територията им. Ако Денил и помощниците му бяха стигнали опасно близо до базата им, сигурно щяха да бъдат убити. За щастие Лоркин се бе срещнал с посланика и го беше уверил, че е тръгнал доброволно с Изменниците и иска да научи повече за тях.

Денил обърна гръб на някогашната стая на Лоркин и излезе бавно от помещенията му, изпълнен с меланхолия. Той бе изпитал облекчение, когато разбра, че младежът е в безопасност. Дори се беше развълнувал, когато Лоркин му разказа за надеждите си да проучи магията, която не бе позната на Гилдията. Но не беше осъзнавал в колко неловко положение се бяха оказали помощниците му ашаки.

Те бяха задължени да продължат търсенето, докато Лоркин не бъде открит. Отказът им от страх да не бъдат нападнати щеше да представлява обида за гордостта им. Денил им беше спестил унижението, като взе сам решение. Струваше му се честно, след като те бяха приели опасната задача заради него и Лоркин. Но той не бе разбрал каква вреда ще нанесе постъпката му на положението му сред сачаканския елит.

Коридорът свърна вляво. Денил прокара пръсти по измазаната бяла стена, след което спря пред друга група стаи. Това бяха помещенията за гости и за годините, през които Гилдията използваше сградата, те бяха посещавани изключително рядко.

«Изпаднал съм в немилост — помисли си Денил. — Затова че се отказах от преследването. Затова че избягах от Изменниците като страхливец. И сигурно заради това, че оставих гилдийския магьосник, който ми е подопечен и за който съм отговорен, да се присъедини към враговете на сачаканския народ».

Ако трябваше да избира втори път, щеше да постъпи по същия начин. Ако Изменниците наистина притежаваха познанието за някаква нова магия и Лоркин успееше да ги убеди да му я обяснят и да го пуснат да се прибере у дома, за пръв път от векове към магическото познание на Гилдията щеше да бъде добавено нещо ново.

Ашаки Ачати го беше уверил, че някои сачаканци смятат за много благородна готовността на Денил да пожертва гордостта си. Той можеше да избегне така създалата се ситуация, ако бе помолил помощниците си ашаки да му помогнат да вземе решение, като по този начин отговорността щеше да стане обща. Но така те можеше да продължат търсенето, а това нямаше да доведе до нищо добро.

Денил не влезе в помещенията за гости, а продължи нататък по коридора. Скоро стигна до Господарската стая, главната приемна на сградата. Тук собственикът или човекът с най-високо положение в типичното сачаканско семейство приемаше и развличаше гостите си. Посетителите влизаха в къщата през вътрешния двор, където биваха посрещани от роб-портиер и биваха отвеждани през изненадващо скромно изглеждащата врата и късия коридор до тази стая.

Денил седна на един от малкото столове, разположени в полукръг и се замисли за превъзходните ястия, които му бяха сервирани, докато бе седял на подобни столове в подобни стаи. На Ачати, представителя на краля, бе възложена задачата да представи Денил на всички важни хора и да го научи на протокол и добри обноски. Беше едновременно интересно и леко притеснително, че този човек бе единственият, който можеше да посещава Денил, без неодобрението на останалите да му се отрази по някакъв начин.

«Дали ме посещава повече от личен интерес, отколкото от политически?».

Денил си спомни момента, в който Ачати бе показал, че би желал между тях да има по-близки отношения и приятелство. И както обикновено, се почувства едновременно поласкан, разтревожен, виновен и предпазлив. Вината не беше нещо изненадващо, реши той. Макар да бе напуснал Киралия изпълнен с разочарование и отчужден от любовника си Тайенд, двамата не бяха взели окончателно решение да се разделят.

«А и аз все още не съм сигурен, че ми се иска. Може би съм сантиментален и не искам да се откажа от нещо, което съществува само в миналото. И въпреки това, когато се запитам дали се интересувам от Ачати, не мога да съм напълно категоричен. Възхищавам се на този мъж. Чувствам, че имаме много общи неща — магия, интереси, възрастта ни…»

В стаята влезе един роб и се хвърли на пода. Денил въздъхна, подразнен от прекъсването.

— Говори — нареди той.

— Пристигна карета на Гилдията. С двама пътници.