Труди Канаван: Отстъпница

Денил бързо стана и сърцето му затупка от внезапно вълнение и надежда. Най-после беше пристигнал новият му помощник. Макар да нямаше голяма нужда от помощта му, поне щеше да има някаква компания.

— Покани ги. — Денил потри ръце, пристъпи към главния вход, но се спря. — И накарай някой да донесе храна и питиета.

Робът се изправи и бързо се отдалечи. Денил чу затваряща се врата и стъпки в празния коридор. Портиерът влезе в стаята и се хвърли в краката на магьосника.

Младата лечителка, която вървеше след него, го изгледа слисано, после се обърна към Денил и кимна с уважение. Той отвори уста, за да я приветства с пристигането, но думите му заседнаха в гърлото, защото погледът му бе привлечен от пищно облечения мъж, който се появи след нея и огледа стаята с жаден и любопитен поглед.

Очите му се спряха върху Денил и проблеснаха, а познатата уста се разтегли в усмивка.

— Поздрави, посланик Денил — каза Тайенд. — Моят крал ме увери, че Гилдията ще осигури всички удобства на елийнския посланик в Сачака, но ако не е удобно, аз съм убеден, че ще успея да открия подходящо жилище в града.

— Посланик…? — повтори Денил.

— Да. — Усмивката на Тайенд се разшири. — Аз съм новият елийнски посланик в Сачака.

Макар контактите с престъпници вече да не бяха забранени със закон и въпреки че бе напълно естествено Сония да се консултира със Сери относно намирането на магьосници-отстъпници, след като той вече ѝ бе помогнал веднъж да залови такъв, тя продължаваше да се среща с него тайно. Понякога той се появяваше незнайно как в стаите ѝ в Гилдията, понякога тя се предрешаваше и се срещаше с него в някоя отдалечена част на града. Едно от най-подходящите за среща места се оказа склада на болницата в Северния квартал, до който се стигаше през скрита врата от съседната къща, закупена от Сери.

Беше по-безопасно да се срещат скришом, защото най-могъщият Крадец в града, магьосникът-отстъпник, когото Сония търсеше, очевидно не бе останал доволен от помощта, която Сери оказа на Гилдията за залавянето на майка му Лорандра. Скелин все още имаше огромно влияние в подземния свят на Имардин и щеше да направи всичко — включително да убие преследвачите си — за да се спаси от залавяне. «Но през последните месеци не сме чували нищо за него». Макар Сония най-после да бе получила разрешение да се разхожда свободно из града, издирванията ѝ не бяха успели да осигурят никакви улики за местоположението на отстъпника. Вероятността хората на Сери да научат за появата на Скелин беше по-голяма, но те не бяха чули нищо такова. Човек с екзотичната външност на магьосника-отстъпник не можеше да не привлече нечие внимание, но никой не беше съобщил за появата на слаб мъж с червеникавокафява кожа и странни очи.

— Продавачите му на роет са се пръснали из цялата ми територия — каза ѝ Сери. — Веднага щом затворя една казанджийница, някъде се отваря друга. Разправям се с един продавач, пръкват се още десет. Каквото и да правя с тях, нищо не може да ги откаже.

Сония не искаше да знае какво прави той с тях. Съмняваше се, че ги моли учтиво да напуснат.

— Като че ли ги е страх повече от Скелин, отколкото от теб. Това със сигурност означава, че той е все още в града.

Сери поклати глава.

— Може да е оставил някой друг, който да плаши продавачите от негово име. Ако имаш достатъчно хора, които работят за теб и доста съюзници, можеш да вършиш делата си и от разстояние. Единственият недостатък е, че минава време, преди хората да получат нарежданията ти.

— Можем ли да го проверим? Бихме могли да направим нещо, което да изиска присъствието на Скелин. Нещо, което хората и съюзниците му не могат да решат сами. Ще проверим колко време е необходимо за отговора и така ще разберем дали е в Имардин или не.

Сери се намръщи.

— Може и да се получи. Трябва да измислим нещо достатъчно голямо, че да привлече вниманието му, но което няма да застраши никого.

— Нещо убедително. Съмняваме той да е от хората, които лесно падат в капана.

— Не е — съгласи се Сери. — Проблемът е, че не мога…

Сония се намръщи. Очите му се заковаха върху нещо зад гърба ѝ и той се напрегна. Откъм вратата се разнесе тих дращещ звук. Тя се обърна и видя как дръжката бавно се завърта — веднъж на едната страна, после на другата.

Сония беше заключила вратата с магия, така че който ѝ да я изпробваше, нямаше никакъв шанс да влезе вътре. На всичкото отгоре се опитваше да се промъкне тайно.

— По-добре да си вървя — каза тихо Сери.