Труди Канаван - Отстъпница

— Те не бива повече да взимат от опиата, в случай че копнежът им се засили. Някои от пациентите ми твърдят, че работата им помага да го потушат. Други пият, но немалки количества — според тях малкото алкохол отслабва решимостта им да избягват роета.

— Роета ли?

— Така наричат опиата на улицата.

Дориен се намръщи.

— Доста подходящо наименование [2]! — Той я погледна замислено. — Щом не можем да излекуваме пристрастеността на другите хора, можем ли да изцелим нашата собствена?

(Английската дума рот (rot) има значение гния, загнивам, изгнивам. — Бел. пр.)

Не искам да кажа, че съм пристрастен — додаде той с лека усмивка.

Сония му отвърна на усмивката му с мрачна гримаса.

— И аз търся отговора на този въпрос, но засега нямам успех. Не съм намерила все още пристрастен към роета магьосник, който да се съгласи да бъде прегледан. Разпитах неколцина, но това не ми осигури нужните доказателства.

— Нужни за какво?

— За да убедя Гилдията, че проблемът е сериозен. Планът на Скелин да пороби магьосниците с роет може би е имал успех — и продължава да работи.

Дориен се облегна назад и се замисли. После поклати глава.

— Магьосниците са били изнудвани и подкупвани и преди. Защо това да е по-различно?

— Може би само заради мащаба на проблема. Затова се нуждаем от по-задълбочено проучване. Какъв процент от магьосниците може да бъде засегнат от роета? Дали онези, които все още не са засегнати, ще се пристрастят, ако продължат да използват опиата? До каква степен той засяга начина на мислене и поведението?

Дориен кимна.

— Ти какво смяташ? Колко страшен е този проблем?

Сония се поколеба, досещайки се за Черния магьосник Калън. Ако Сери беше прав и Аний наистина го беше видяла да си купува роет, значи проблемът би могъл да е "много страшен". Но тя не искаше да разкрива какво знае, докато не се убедеше, че Калън "наистина" взима роет и докато не намереше доказателство, че опиатът е наистина толкова опасен, колкото подозираше. Той би могъл да го купува за някой друг. Ако тя го обвинеше несправедливо, че е пристрастен, щеше да изглежда като глупачка, а ако го разкриеше, преди да е успяла да докаже, че роетът е опасен за магьосниците, тогава всички щяха да решат, че това е много шум за нищо.

«А толкова много ми се иска да поговоря с някого». Все още не беше казала на Ротан. Той веднага щеше да поиска да се направи нещо. Не му харесваше как Калън се държи с нея така, сякаш не може да ѝ се вярва. Ротан непрекъснато я караше да държи под око Калън, както той следеше нея. Същото искаше и Дориен.

— Не знам — отвърна тя и въздъхна.

По ирония на съдбата единственият човек, на който смяташе, че може да се довери, бе Регин, магьосникът, който ѝ бе помогнал да намери Лорандра. «Ученикът, когото някога мразех, защото превърна живота ми в мъчение, сега е магьосник, на когото мога да вярвам». Той разбираше важността на намирането на подходящия момент. Макар че Сония се беше срещала с Регин, за да обсъдят търсенето на Скелин, досега тя не бе намерила смелост да спомене Калън.

«Може би се страхувам, че Регин няма да ми повярва и аз ще изглеждам като пълна глупачка. — Тя се усмихна мрачно. — Независимо колко често си повтарям, че вече не сме ученици и смъртни врагове, не мога да се отърся от подозрението, че той ще използва всяка моя слабост срещу мен. Това е абсурдно. Той доказа, че може да пази тайна. Досега само ме е подкрепял».

Но той често не успяваше да се появи на срещите им или пък пристигаше късно и беше разсеян. Тя подозираше, че е изгубил интерес към търсенето на Скелин. Може би смяташе, че намирането на магьосника-отстъпник е невъзможно за изпълнение. Подобни мисли се въртяха и в нейната глава.

След като Сери бе принуден да се крие, а хората му не успяваха да открият и следа от Скелин, тя не бе съвсем сигурна, че ще намерят отстъпника — единствената им сигурна възможност бе да разглобят града тухла по тухла, а кралят никога нямаше да им позволи.

Както винаги, трапезарията бе изпълнена с тракането на прибори и глинени съдове, и гласовете на ученици. Лилия въздъхна едва чуто и се отказа от опитите си да чуе какво обсъждат другарите ѝ. Вместо това бавно огледа залата.

Вътрешността ѝ представляваше странна смесица от изисканост и простота, от декоративност и практичност. Прозорците и стените бяха красиво изработени и украсени подобно на повечето големи зали в Университета, но мебелите бяха солидни, семпли и груби. Сякаш някой бе премахнал полираните, резбовани кресла и маси от голямата трапезария в къщата, където бе отраснала, и ги бе заменил със стабилните дървени маси и пейки от кухнята.