Труди Канаван: Кралицата на изменниците

В съседната стая се чу глух удар. Сери обърна глава и погледна вратата. Бяха ли Аний и Гол будни? В сегашното си състояние той се съмняваше, че ще успее да заспи скоро. Винаги, когато се намираше на някое тясно място, спеше лошо.

Той се измъкна от леглото, машинално нахлузи панталоните си и се пресегна за жакета си. Плъзна едната си ръка в ръкава, посегна към дръжката на вратата и я натисна тихичко. Когато вратата се отвори, в полезрението му се появи Аний. Тя се беше навела над Гол, светлината на нощната лампа се отразяваше в ножа й, готов да нанесе удар. Неспособен да повярва на очите си, той почувства как сърцето му застива тревожно.

— Какво… — започна той. Когато чу звука от гласа му, Аний се обърна да го погледне със завидната скорост на младостта.

Това не беше Аний.

Почти със същата бързина не-Аний се врътна към Гол и замахна с ножа си, но нагоре се стрелнаха две ръце, които сграбчиха китката на убийцата и спряха движението й. Гол се надигна от леглото. През това време Сери вече беше преминал през вратата, но внезапно се закова на място, когато една нова мисъл надделя над намерението му да спре жената.

„Къде е Аний?“

Той се обърна, за да види, че на второто импровизирано легло се води още една битка, но този път нападателят беше притиснат към дюшека с допрян до гърдите нож. Сери почувства прилив на гордост заради дъщеря си. Тя сигурно се беше събудила навреме, за да спре нападателя си и да контраатакува.

Но лицето й беше разкривено от усилие, докато се опитваше да притисне ножа си надолу. Въпреки дребните размери на убиеца, мускулите на китките и на врата му бяха добре развити. Аний можеше и да не спечели този сблъсък на брутална сила. Нейното предимство беше в скоростта. Сери пристъпи към нея.

— Махай се оттук, Сери — изръмжа Гол.

Аний изгуби концентрация и ръцете й бяха избутани нагоре. Тя отскочи извън обхвата на убиеца. Той скочи от леглото и зае бойна поза, измъквайки от ръкава си дълъг тънък нож. Но убиецът не тръгна срещу Аний. Погледът му се плъзна към Сери.

Крадецът нямаше намерение да остави Аний и Гол да се оправят сами. Може би щеше да му се наложи някой ден да изостави Гол, но не и днес. Никога не би изоставил и дъщеря си.

Той машинално плъзна и другата си ръка в ръкава на жакета. Започна да отстъпва назад с изражение на престорен страх, докато напипваше вътрешните си джобове и надяваше на китките си ремъците на любимите си оръжия — двете ками, чиито ножници бяха закрепени така, че Сери да ги издърпа с лекота, когато се наложи.

Убиецът скочи към Сери. Аний се хвърли към него. Сери стори същото. Мъжът не очакваше това. Не очакваше и двата ножа, които хванаха като клещи неговия собствен. Нито пък добре насоченото острие, което се плъзна в меката плът на врата му. Той застина от изненада и ужас.

Сери отскочи, прикляквайки, за да избегне пръските кръв, а Аний издърпа ножа си, изрита ножа на убиеца от ръката му и го довърши с пробождане в сърцето.

„Много ефикасно. Добре съм я обучил“.

С помощта на Гол, разбира се. Сери се обърна да види как се справя приятелят му и с облекчение видя, че убийцата лежеше на пода, насред увеличаваща се локва кръв.

Гол погледна към Сери и се намръщи. Дишаше тежко. „Както и аз“ — осъзна Сери. Аний се наведе и опипа облеклото и косата на мъжа-нападател, после потри пръстите си.

— Сажди. Слязъл е по комина в къщата отгоре. — Тя погледна към старото каменно стълбище, водещо нагоре, вероятно към вратата на мазето.

Сери се вкисна. Както и да бяха влезли двамата и както и да ги бяха намерили, убежището вече не беше сигурно. Той погледна намръщено мъртвите убийци, като си мислеше за последните няколко души, към които можеше да се обърне за помощ, и се чудеше как да се свърже с тях.

Откъм вратата се дочу тихо ахване. Той се обърна и видя Кадия, увита само в чаршафа си, която гледаше с втренчен поглед мъртвите убийци. Тя потрепери, но когато го погледна, ужасът в очите й се смени с разочарование.

— Предполагам, че няма да останеш още някоя нощ, нали?

Сери поклати глава.

— Съжалявам за бъркотията.

Тя огледа отвратено кръвта и телата, после се намръщи и вдигна очи към тавана. Сери не беше чул нищо, но Аний погледна нагоре едновременно с Кадия. Всички се спогледаха разтревожено, но никой не посмя да се обади, докато опасенията им не се потвърдяха.

Той чу тихо изскърцване, приглушено от дървения под над главите им.

Аний и Гол грабнаха колкото се може по-безшумно обувките, раниците и фенерите си и последваха Сери в другата стая. Затвориха вратата и преместиха стария сандък на предишното му място пред нея. Кадия спря в средата на стаята, въздъхна и хвърли чаршафа на леглото, за да си облече дрехите. Аний и Гол бързо се обърнаха с гръб към нея.