Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

— Не знаеш какво правиш — каза Хоук. Гласът му бе станал груб от усилието, което му беше необходимо, за да потисне първичния си глад.

Ейнджъл го погледна.

— Може да съм неопитна, но не съм глупава — каза тя. — Знам, че ти ми даде всичко, без да вземаш нищо за себе си. Сега и аз искам да ти дам нещо.

— Ейнджъл… Ейнджъл — каза Хоук.

Гласът му бе дрезгав и тих, докато се опитваше да се пребори със себе си и с чувственото обещание, което му даваше тялото й.

— Да — каза тя.

— Не. Желая те твърде силно. Страхувам се, че мога да те нараня отново. Ти не знаеш…!

— Тогава ми покажи, Хоук — прекъсна го тя.

Ейнджъл отърка устни в гърдите му, откри зърното му и го погали с език.

— Искам да бъда твоя — каза тя.

— Сигурна ли си? — попита Хоук.

Гласът му беше толкова напрегнат, че вибрираше от потиснатите чувства. Стоеше като вцепенен, сякаш се страхуваше да докосне Ейнджъл.

Ейнджъл погледна този силен мъж, който стоеше толкова близо до нея, и долови, че той си спомняше за първия път, когато я бе обладал, без да мисли, и я бе наранил.

Забеляза очакването и силата, скрити в мускулестото тяло на Хоук, и възбудата, която издуваше избелелите му дънки. Ейнджъл вдигна бавно ръка към него.

При първия допир на пръстите й Хоук се стегна като изпъната тетива. Тя се зарадва на страстта, която пламна в погледа му, когато ръката й започна да се движи по тялото му.

— Сигурна съм — каза Ейнджъл. — Ти обаче ще трябва да ми покажеш какво искаш. Имаш ли нещо против?

Хоук й отвърна със смях. Бедрата му се раздвижиха срещу ръката на Ейнджъл, която ги галеше. Тя прокара нокти надолу, както бе направил той с нея преди.

Хоук изстена, сложи ръка върху нейната и я задържа за малко върху втвърденото доказателство за възбудата си. След това вдигна ръката й и започна да хапе дланта й и меките връхчета на пръстите й.

— Кога успя да се научиш как да ме докосваш? — попита той, изгарящ от възбуда.

— Ти ми показа.

— Кога?

Ейнджъл улови едната му ръка и я захапа също толкова диво, колкото и той бе захапал нейната преди малко.

— Когато ти направи това с мен — отвърна тя.

Хоук си спомни другите начини, по които я беше докосвал, интимния й вкус, тихите й викове и течния огън на удоволствието й. Да, тя беше неопитна, но беше реагирала така, че той почти бе загубил контрол.

Неопитна, щедра, толкова невероятно чувствена.

— Ейнджъл — каза той с надебелял глас, — ти заслужаваш по-добър мъж от мен.

— Няма по-добър мъж от теб — каза уверено тя.

— Светът е пълен с такива мъже — възрази Хоук с почти груб глас.

— Не и за мен.

Всяка дума изразяваше абсолютна увереност.

Хоук затвори очи, защото знаеше, че Ейнджъл нито го лъжеше, нито беше глупачка. Той знаеше, че тя го обичаше, независимо дали той заслужаваше това или не, независимо дали я обичаше или не.

Знаеше също и че трябва да отстъпи, да избяга и да я остави да открие мъжа, когото заслужаваше.

— Не мога да ти дам нищо, освен болка — каза отчаяно той.

— Хоук — каза тихо Ейнджъл, — ти не можеш да ме научиш на нищо за болката. Всичко, което е можело да бъде пречупено в мен, вече беше пречупено. Разум, тяло, сърце.

— Ейнджъл — прошепна той, но не можа да каже нищо повече.

— Не се страхувай, че можеш да ме нараниш — каза тя. — Не се мрази за това, че си се любил с мен. Аз не съм дете, а жена. Твоята жена, Хоук. Дотогава докато ме искаш.

Ръцете й бавно започнаха да разкопчават дънките му. Тя изпитваше нещо повече от изгарящата страст, която Хоук й беше показал преди малко. Силата на чувствата й накара ръцете й да затреперят толкова силно, че едва успя да се справи.

Хоук я наблюдаваше с тъмните си, премрежени очи и се страхуваше да повярва, че тя наистина го желаеше, въпреки болката, която й бе причинил. Той не се опита нито да спре Ейнджъл, нито да й помогне, докато тя се опитваше да се справи с токата на колана му. Когато най-сетне успя да разкопчае колана, Ейнджъл се почувства непохватна, защото си спомни за лекотата, с която я беше съблякъл Хоук. Металните копчета на дънките му я затрудниха дори повече от колана. Беше, като да се опитва да подстриже сама косата си пред огледало. Всяко движение, което правеше, беше противоположно на онова, което трябваше да направи.

Тогава Ейнджъл осъзна, че имаше много начини да се каже „не“. Хоук вече беше опитал повечето от тях. Той беше опитен любовник, а тя не беше.

Може би той се беше опитвал да й каже любезно точно това. Да, той беше възбуден. Всеки друг мъж на неговото място също щеше да бъде. Само че възбудата не беше любов. Не беше дори обич. Възбудата представляваше обикновен биологичен рефлекс, който се проявяваше неизбежно след определена стимулация.