Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

Страстната й реакция накара Хоук да затаи дъх. Той инстинктивно й даде онова, което и двамата искаха, без да задържа нищо. С всяко все по-бързо движение, с всеки миг на диво удоволствие, той знаеше, че трябваше да намали малко темпото, за да не я нарани.

Тогава Хоук почувства интимните пулсации на Ейнджъл и вече бе твърде късно за нещо друго, освен да задоволи нуждата, която си бе отказвал толкова дълго. Тялото му се изви и я накара да извика от наслада. Той потръпна и й се отдаде също толкова дълбоко, колкото и тя се бе отдала на него.

Известно време Хоук и Ейнджъл останаха да лежат прегърнати и бавно започваха да забелязват слънцето, небето и лекото поклащане на лодката под тях.

Хоук прокара устни по разрешената коса на Ейнджъл. Той целуна слепоочието й, бузата й, вътрешната извивка на ухото й, ъгълчетата на усмивката й. Пръстите на Ейнджъл се плъзнаха надолу по силния му гръб, като проследяваха извивките на тялото му, както бе правил той с нея.

Хоук изстена, втвърди се в нея и накара все още възбудената й и чувствителна плът да го усети отново. Тя започна да го гали много нежно и да изучава очертанията на мъжественото му тяло.

— Ейнджъл — каза Хоук с тих глас, който показваше, че му е забавно, — знаеш ли какво правиш?

Преди тя да успее да отговори, той навлезе дълбоко в нея, приглуши вика й с целувка и отново започна да се движи.

— Това ли искаш? — попита с надебелял глас, усещайки възбудата да се надига отново с всеки горещ допир на плътта му до нейната.

Хоук видя как синьо-зелените очи на Ейнджъл се разшириха от изненада и усети как тялото й се извива към неговото в инстинктивен опит да засили натиска на интимните му ласки.

Усети как в него се надига страст, която вече не беше болезнена, защото знаеше, че Ейнджъл му отговаряше със същото.

— Хоук?

Ейнджъл вече беше задъхана, а погледът й беше замъглен от страстта, която той беше в състояние да предизвика у нея само за няколко секунди.

— Мислех, че мъжете не могат… не толкова бързо.

— Преди няколко минути щях да се закълна, че си права — каза Хоук.

След това тялото му се сля с нейното, като се наслаждаваше на реакцията й, а тя изстена и ръката й се обви около него и започна да изучава стегнатата му плът, докато на Хоук му стана трудно да диша.

— Предполагам, че и двамата сме сбъркали — каза той. — Когато се любят ястреб и ангел, правилата се променят.

Хоук се събуди от електронния будилник на часовника си. Когато се раздвижи, за да спре будилника, той осъзна, че в него е вкопчена някаква мека, топла тежест.

Спомените се появиха с чувствена сила, която го накара да усети болезнено всеки сантиметър от тялото на Ейнджъл, притиснато в неговото. Обля го топлина, която се събра в слабините му.

Хоук болезнено искаше да се зарие отново в Ейнджъл и да почувства горещината и мекотата й да го обгръщат.

Безкрайната нужда, която имаше от Ейнджъл, го шокира. Не беше изпитвал нищо подобно с нито една жена досега, дори на младини, когато Джена го бе възбуждала почти до насилие.

Хоук посегна нагоре и включи малката лампа. Мека жълта светлина обля триъгълното легло под носа. Косата на Ейнджъл беше рус огън, който гореше на рамото на Хоук. Миглите й хвърляха дълги сенки, а устните й бяха зачервени и все още леко подпухнали от страстните целувки, които бе дала и получила.

Хоук се наведе и докосна с устни нейните и Ейнджъл се усмихна и измърмори нещо, като се притисна още по-плътно към него. Той знаеше, че тя не е будна. Движението й беше несъзнателен рефлекс.

— Ейнджъл — прошепна Хоук. След това добави нежно: — Моята сладка, щедра жена. Какво ще правя с теб?

Нямаше отговор на този въпрос за бъдещето. Съществуваше само настоящето, този момент и щедрата топлина, която Хоук знаеше, че го очаква в Ейнджъл.

Без да я буди, той намери едно от малките пакетчета, които бяха пръснали по цялото легло в бързината си. Усмихна се, когато си спомни.

Плъзна ръка под завивките, намери гърдите на Ейнджъл и ги докосна, а устните му се спуснаха към извивката на врата й. Започна да гали бавно тялото й, като я викаше безмълвно, докато тя не се раздвижи под ръцете му — нито будна, нито спяща, погълната от един прекрасен чувствен сън.

Тялото й се разтапяше от възбуда.

— Ейнджъл — каза Хоук с дрезгав глас, докато разтваряше краката й. — Ейнджъл.

В отговор тя отвори очи. Той изчака, докато се убеди, че се беше събудила… и точно тогава влезе в нея.

Бавното, чувствено нахлуване накара Ейнджъл да свърши. Виковете й разтърсиха Хоук и той също стигна до върха. Двамата се издигнаха заедно към небе, което не беше нито студено, нито тъмно, а топло и безкрайно.