Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

Едва тогава Хоук я целуна отново, толкова дълбоко, че тя можеше само да се вкопчи в него и да почувства как се разтапя отново.

Когато Хоук прекрати целувката, Ейнджъл стенеше всеки път, когато си поемеше дъх. Устните му се отделиха от нейните и тя възрази с дума, която се превърна във вик на силно, неочаквано удоволствие, когато езикът му започна да обикаля около върха на гръдта й.

Хоук прокара нежно зъби по гръдта й и усети как зърното й се втвърди още повече. Той изстена и го засмука дълбоко, като се наслаждаваше на страстния рефлекс, който премина по нея. Когато ръката му докосна стомаха й, тя затаи дъх, а когато пръстите му откриха интимните й тайни, извика от удоволствие.

Дълго време Хоук продължи да гали Ейнджъл, да попива всеки тих вик, всяко потръпване на разгорещената й плът. Когато се притисна леко към вътрешната страна на бедрото й, тя потрепери и се размърда, откривайки се още повече пред него.

Пръстите на Хоук проследиха всички извивки между краката й, докато тя не започна да се извива бавно. Той задълбочи ласките си.

Ейнджъл изстена високо, когато мускулите в тялото й се стегнаха и я обляха вълни на удоволствие.

Хоук видя изненадата и удоволствието в погледа й. Тогава разбра, че беше първият мъж, който докосваше Ейнджъл толкова дълбоко, и първият, който бе накарал тялото й да се превърне в течен огън.

Ейнджъл се опита да изрече името му, но се оказа, че беше загубила способността си да говори.

— Боли ли те? — попита той.

Ейнджъл му отвърна безмълвно, като раздвижи бедра, улови ръката му и го почувства отново в себе си. Когато палецът на Хоук намери и подразни твърдото връхче в мекотата й, Ейнджъл извика името му, опитвайки се да му каже какво невероятно удоволствие й доставяше.

Той наведе глава и устните му погалиха гърдите й, вдлъбнатината на пъпа й и най-накрая стигнаха до горещите, сладки тайни, които бяха открили пръстите му.

Светът изчезна и Ейнджъл остана сама с Хоук. Когато не й остана дъх, за да вика от удоволствие, той я притисна към себе си и я изчака да се върне отново на земята.

Ейнджъл отвори бавно очи, заслепена от изключителното удоволствие, което й бе доставил Хоук. Тя уви ръце около него и отърка буза в гърдите му.

Силни пръсти се заровиха в косата й и я придърпаха още по-близо. Тя наклони глава назад и погледна пламтящите очи на Хоук. Искаше да му каже какво беше изпитала, какво усещаше все още, но не знаеше как. Нямаше думи.

Каза му единствената истина, която знаеше.

— Обичам те, Хоук.

Тя забеляза как погледът му потъмня и почувства тръпката, която премина по силното му тяло.

— Ейнджъл — каза той с дрезгав глас, — аз не исках… не очаквах… — Той млъкна и я целуна нежно по клепачите, които се затвориха под устните му, неспособен да гледа чувствата, които бяха изписани в дълбините на очите й.

— По-скоро сам бих се разкъсал, вместо да те нараня отново — каза Хоук. — Мразих твърде дълго, Ейнджъл, и твърде силно. Твърде късно е да обичам.

Копнежът и съжалението в гласа му показваха болка, равна на удоволствието, което беше изпитала Ейнджъл.

Ръцете й се вдигнаха към лицето му, взеха го между дланите си и тя целуна устните на Хоук със същата нежност, с която той пръв бе целунал нейните.

— Аз обичам теб, а не представата за любовта — каза Ейнджъл. — Не е необходимо да ме обичаш в замяна. Позволи ми да споделя с теб следващите няколко седмици. Не искам нищо повече. Освен…

Погледът й се промени и сенки замениха светлината в него.

— Не ми казвай кога ще си тръгнеш — прошепна тя. — Просто си върви. Аз ще разбера, когато всичко свърши.

— Ейнджъл — каза задъхано Хоук.

— Всичко е наред, любов моя — измърмори тя и го целуна със светнал поглед. — Аз съм достатъчно силна, за да те обичам и да те оставя да си отидеш. Само не ми отказвай онова, което можеш да ми дадеш… няколко седмици полет върху крилете на един великолепен ястреб.

Тялото на Хоук се стегна, докато се съпротивяваше на нежния натиск на ръцете, които го теглеха надолу към устните на Ейнджъл. Тогава езикът й пробяга по устните му.

— Моля те — прошепна тя. — Не отхвърляй любовта ми.

Хоук разтвори устни в почти безмълвен стон и се впусна да пие дивата сладост, която го очакваше в устата на Ейнджъл. Дълго време той не усещаше нищо, освен вкуса й и топлината на тялото й, което се движеше срещу неговото.

След това възбудата, която досега бе успял да задържи, стана толкова силна, че заплашваше да избухне и да го разкъса. Той обви силно ръце около Ейнджъл и спря чувствените движения на тялото й.