Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

Звукът прониза Хоук и той изпита мъжки глад, от който му се искаше да извика от тревога и радост. Развърза връзките на банския костюм на Ейнджъл и той се свлече надолу.

Ейнджъл затаи дъх. Не искаше нищо повече, освен да усети горещия допир на езика на Хоук върху гърдите си. След това осъзна какво мислеше и застина от изненада.

Беше обичала Грант, беше желала Грант, но не по този начин. Изживяването в момента беше също толкова непознато за нея, колкото беше и самият Хоук.

Той долови промяната у нея. Отдалечи я нежно от себе си, без повече да я докосва.

— Хоук? — каза Ейнджъл с дрезгав, задъхан глас.

— Мисля, че е време да превържа гърба ти — изправи се с плавно движение. — Легни по корем и затвори очи.

Думите отекнаха в съзнанието му, сякаш му се подиграваха.

Не се налагаше Ейнджъл да затваря очи, за да сложи превръзка на гърба й, но ако го направеше, може би нямаше да види очевидното му желание и да се уплаши. Хоук не можеше да скрие възбудата си от нея, нито пък да я убеди, че нямаше да я обладае, независимо колко силно се впиваха в него острите нокти на нуждата.

Хоук влезе мрачно в кабината и започна да търси аптечката, без да бърза. Още по-дълго избира превръзка измежду различните видове и размери, сякаш животът на Ейнджъл зависеше от това.

Той едва се беше докоснал до насладата, която искаше да даде на Ейнджъл.

А тя все още се страхуваше от него.

Ейнджъл лежеше по корем, обърнала лице встрани от каютата. Не искаше Хоук да види объркването й, когато се върнеше. Тя се опита да извика в съзнанието си образа на розата, но този път той се появи на място, което кипеше от горещина и възбуда.

Малки тръпки на желание и раздразнение разтърсваха Ейнджъл всеки път, когато си поемеше дъх. Тялото й беше зачервено и трептеше от усещанията в нервните рецептори, които не бе знаела, че притежава. Беше замаяна и възбудена.

Искаше й се Хоук да не се бе отдалечил, да беше все още до нея и да я гали с устни и ръце.

Вече не я интересуваше това, че любенето с Хоук й бе донесло толкова болка преди. Не вярваше, че щеше да я нарани отново. Онзи Хоук, който я бе галил, не беше съшият мъж, който я бе обладал толкова бързо и безмилостно преди няколко дни. Този Хоук беше любовник, а не хищник.

Ръцете му бяха треперили, докато бяха докосвали нейните.

Това, заедно с милувките му, я беше замаяло. Никога досега не се беше чувствала като обект на такова силно желание.

„Хоук ме желае. Колкото и да се опитва да го скрие, той ме желае. И аз също го желая.“

Ейнджъл усети Хоук да сяда до нея. Пръстите му погалиха гърба й. Тя потръпна безпомощно.

Ръката му остана над гърба й.

— Студено ли ти е? — попита загрижено той.

Въпреки че слънцето беше още над главите им, той знаеше, че в океана е винаги по-хладно.

— Само когато не ме докосваш — прошепна Ейнджъл.

Хоук си пое рязко дъх. Внезапното ускоряване на пулса му накара ръцете му да затреперят, докато се оказа почти невъзможно да разтвори малката превръзка и да я сложи върху раната.

Най-накрая успя да се справи. След това, когато вече можеше да се довери на ръцете си, целуна топлата кожа на гърба на Ейнджъл:

— Това харесва ли ти?

Ейнджъл кимна и потръпна отново.

— Когато застина в ръцете ми — каза тихо Хоук, — си помислих, че не искаш повече да те докосвам.

— Просто бях… изненадана — призна Ейнджъл.

Последната дума беше изговорена на пресекулки. Езикът на Хоук се плъзгаше по гърба й в милувка, която завърши в основата на кръста й, а едната му ръка опипваше крака й от коляното до глезена.

Хоук усети вълната на удоволствие, която премина по тялото на Ейнджъл, когато зъбите му докоснаха чувствителните нерви в основата на гърба й.

— Защо се изненада? — измърмори той.

За миг Ейнджъл му отвърна само със стон, който приличаше на името му.

— Ейнджъл?

— Мислех, че се познавам — каза дрезгаво тя. — Мислех, че знам какво е да желая някого.

— И?

Ейнджъл усети топлината и силата на пръстите на Хоук, които се движеха по бедрото й и пращаха вълни на възбуда по тялото й, които я разтапяха.

— Грешила съм, Хоук. Всеки път, когато ме докоснеш, научавам нещо ново, нещо прекрасно.

За пореден път Ейнджъл, без да знае, бе унищожила и създала Хоук само с няколко думи.

Той издаде тих гърлен звук и затвори очи. Положи буза на гърба на Ейнджъл и остави дъха си да я погали.

Никога през живота си не бе срещал жена като Ейнджъл. Тя го караше да желае да вярва в неща, които бе изоставил отдавна — нежност, щедрост и човешка топлина.