Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

— Какво се случи? — попита колебливо Ейнджъл.

Отначало Ейнджъл си помисли, че Хоук няма да й отговори. Но той сви рамене и заговори отново. Гласът му беше студен и далечен.

Хоук също.

— В деня на осемнайсетия си рожден ден се върнах у дома ухилен като идиот, стиснал някаква пластмасова купа в ръце. В къщата нямаше никого, освен една млада жена. Не я познавах. Беше бременна и се изненада също толкова, когато ме видя, колкото и аз, когато видях нея.

Когато тишината стана твърде тежка, Ейнджъл каза:

— Не разбирам.

— Нито пък аз. Тогава жената ми каза, че съпругът й купил фермата от Джена, платил в брой и притежавал абсолютно всичко, освен дрехите на гърба ми.

Тишината се проточи толкова дълго, че Ейнджъл се уплаши, че Хоук може да не каже нищо повече. Когато заговори отново, гласът му беше спокоен и безизразен, сякаш миналото вече нямаше никаква власт над него.

Ейнджъл усети болка. Не преставаше да си мисли за момчето, което бе пазило близалката си до Коледа и все още пазеше сладкия спомен за това като материален символ за някой, когото дори малко, дори само веднъж, го е било грижа за него.

— Изглежда, че при адвоката съм подписал, че прехвърлям моята половина от фермата на Джена — каза Хоук. — Излезе, че Джена е спяла с адвоката от известно време. Бях оставен сам на произвола на съдбата. А Джена? Е, Джена беше изчезнала. Беше отишла при светлините на големия град, далеч от мъже, които имаха под ноктите си тексаска кал.

— Ти какво направи? — попита след малко Ейнджъл.

Гласът й беше тих, почти уплашен. Онзи Хоук, когото познаваше днес, щеше да преследва Джена докрай. Ейнджъл осъзна, че онзи Хоук, когото познаваше днес, нямаше да се остави да бъде измамен от Джена.

Хоук просто нямаше да го е грижа толкова много, че да преследва, когото и да било.

— Участвах в автомобилни състезания — каза Хоук.

Отсеченият му тон каза на Ейнджъл повече, отколкото тя искаше да знае. Тя видя един по-млад Хоук да кара като обезумял, без да се интересува дали ще живее, или ще загине.

— Имах много жени — каза той. — Поне докато печелех. Последваха твърде много загуби, една катастрофа и жените избягаха. Отново започнах да печеля и те се върнаха като ято черни мухи.

Ейнджъл затвори очи, когато долови презрението в тона му.

— Късметлия си, че не си се пребил — каза тя, когато реши, че отново може да се довери на гласа си.

— Трябваше ми известно време да осъзная това — призна Хоук. — Отначало бях малко разочарован всеки път, когато ми се разминеше на косъм.

Ейнджъл потръпна.

— Тогава се случи нещо странно — каза бавно той. — Всеки път, когато почти умирах, животът ставаше все по-ценен за мен. Когато навърших двайсет и три, вече знаех, че състезанията не бяха най-умният начин, по който един голям мъж можеше да си изкарва прехраната. Трябваха ми шест месеца да се възстановя от последната катастрофа и още три години, докато се откажа завинаги от състезателната си кариера.

— Какво си работил след това?

— Играех на борсата. Купувах и продавах земя. Имах дарба. Също като при състезанията. И също като при състезанията не ме интересуваше дали ще спечеля, или ще загубя. Тръпката ми стигаше.

— А сега? — прошепна Ейнджъл.

Ръката на Хоук се поколеба. Без да докосва Ейнджъл, той проследи гладката линия на гърба й и си спомни за всички жени, които бе имал и които бе изоставил.

— Сега тръпката вече не е достатъчна — каза той. — Но е по-добре с нея, отколкото без нея.

Мрачното примирение в думите му прониза Ейнджъл като нож и тя усети болката да се разлива по тялото й. Затвори очи за миг, неспособна да го гледа, без да го докосва, без да му даде един прост миг на човешка загриженост.

Тя все още се страхуваше от него и от самата себе си. Най-вече се страхуваше от чувствения глад, който я обземаше, когато си спомнеше колко прекрасно бе започнало първото им преживяване в леглото.

Ейнджъл не беше забравила и края му, изпълнен с болка, презрение и ярост.

Хоук вдигна компреса, докосна нежно кожата й и взе антибиотичния разтвор. Беше го донесъл, когато бе отишъл да си обуе дънките.

Хоук втри разтвора в кожата на Ейнджъл толкова внимателно, че тя дори не усети.

— Как е гърбът ти сега? — попита той след малко.

— По-добре. Боли ме много по-малко.

Думите й успокоиха Хоук, но гласът й трепереше и тя отказваше да го погледне в очите.

— Ейнджъл?

Тя поклати безмълвно глава. Косата й падна върху лицето й и скри сълзите й, преди Хоук да ги забележи. Той обаче ги бе доловил в гласа й.