Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

Тя бе разпуснала косата си и я беше отметнала встрани. Сега къдриците й блестяха като злато на светлината на слънцето. Под тях се виждаха раменете й, изкусителната извивка на гърба й, контрастът между тесния й кръст и изненадващо зрелия вид на бедрата й, грациозната дължина на краката й…

Всяка извивка в тялото на Ейнджъл бе толкова женствена, че на Хоук му се наложи да отмести за миг поглед от нея, за да овладее възбудата си, която бе станала болезнена. Той се намръщи и сложи плата върху малката рана.

— Кажи ми, ако е твърде горещо.

Ейнджъл затвори очи.

— Боли ли? — попита тихо Хоук. След това добави: — Не искам да те нараня отново, Ейнджъл.

— Няма нищо, Хоук — каза бавно тя.

Той въздъхна.

— Добре. Ще се върна след малко.

Когато Хоук се върна, беше обул дънките си. Изплакна парчето плат, след което го сложи върху раната с нежност, която започваше да се превръща в негова втора природа, когато докосваше Ейнджъл.

— Добре ли е?

Ейнджъл кимна, при което косата й се раздвижи.

Хоук седеше и я наблюдаваше с мрачен поглед. Всеки път, когато изплакнеше плата, двете ранички сякаш му се подиграваха.

Досега никой не беше правил нищо, за да го предпази от нараняване. Саможертвата на Ейнджъл му действаше опустошително.

Сега той я желаеше както никога не бе желал друга жена, но по-силна от желанието бе решителността му никога вече да не я наранява. Тя вече беше загубила твърде много.

В красивите й очи се криеха твърде много призрачни сцени.

„Трябваше да оставиш кукичката да се забие в мен.“

Хоук не осъзна, че бе изрекъл тази мисъл на глас, докато очите на Ейнджъл не се отвориха и тя не го погледна.

— Не можех да го направя — каза тя.

— Защо? Познавам хора, които биха го направили.

Ейнджъл се опита да отговори нещо, но в крайна сметка само сви рамене.

— Просто не можех. Ти нямаше как да се предпазиш от нещо, което не можеше да предвидиш.

— Такъв е животът — каза саркастично Хоук. След това добави много по-тихо: — Иска ми се да те бях срещнал преди много време. Преди…

Той млъкна внезапно. Изплакна отново плата и го сложи нежно върху гърба на Ейнджъл.

— Преди какво?

Наблюдаваше Хоук изпод дългите си мигли и се питаше какви ли спомени бяха накарали лицето му да изостри чертите си.

— Коя беше тя, Хоук?

— Не беше само една.

Саркастичният тон и хладното изражение се бяха върнали, но ръцете на Хоук бяха все така нежни. След това на лицето му се изписа презрение.

— Това не е съвсем вярно — каза той. — Всъщност имаше само една жена. Първата. Тя ме научи на всичко, на което жената може да научи мъжа.

— Освен на обич.

— Тя не беше способна да обича.

Ейнджъл затвори очи, за да пропъди сълзите. Вече не можеше да понесе да гледа как спомените карат Хоук да присвива очи от болка. Копнежът, който се криеше дълбоко в него, достигаше до Ейнджъл със сила, която я безпокоеше.

„Коя е била тя? Какво е направила, за да го научи на омраза, а не на обич?“

Когато Ейнджъл отвори очи, Хоук вече го нямаше.

Преди да го извика, той се появи от кабината с леген гореща вода в ръце. След това седна отново, наведе се над Ейнджъл и докосна много внимателно кожата около раната.

Тя си пое рязко дъх.

— Заболя ли те? — попита Хоук и вдигна пръсти.

Ейнджъл поклати глава. Не знаеше как да каже на Хоук, че реакцията й се дължеше повече на удоволствие, отколкото на болка.

Нежността на докосването му се разля по тялото й и пропъди болката. Платът се докосна отново до кожата й и успокои горещата й плът. Ейнджъл си пое дъх, треперейки, отпусна се и се остави на усещанията, предизвикани от неочакваната нежност на Хоук.

Хоук видя и усети как Ейнджъл се отдава на ръцете му. Съзнанието, че я бе накарал да изпита нещо различно от болка, успокои нуждата и съжалението, които го разкъсваха.

Трябваше да знае дали беше способен да носи нещо различно от разруха и болка. Трябваше да повярва, че да бъде с Ейнджъл, нямаше да означава тя да бъде наранена отново, този път по-дълбоко — рана, която щеше да я съсипе, както бе съсипан и той преди толкова много години.

Хоук не можеше да върне миналото и да заличи горчивината и последствията от нея. Можеше обаче да се опита да обясни какво се беше случило и тогава Ейнджъл може би щеше да осъзнае, че той всъщност не бе искал да я нарани.

Хоук просто бе правил онова, което бе правил винаги, откакто бе навършил осемнайсет — бе използвал жените безгрижно и жестоко, както те бяха използвали него.