Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

Хоук отметна нежно косата й назад. По миглите й блестяха сълзи.

— Съжалявам — каза той, като се страхуваше да я докосне, за да не я нарани отново. — Никога не съм искал да те нараня, Ейнджъл. Не и теб. Не осъзнавах колко различна си от останалите.

Тя отвори очи и видя болката, изписана по лицето на Хоук, и съжалението, което помрачаваше погледа му и правеше гласа му дрезгав.

— Вече знам това — прошепна тя.

Хоук бавно прегърна Ейнджъл, притисна я към себе си и започна да й шепне успокояващи думи. Очите й се изпълниха със сълзи, които не беше в състояние да спре.

Животът на Хоук беше толкова различен от този на Ейнджъл. Сега тя знаеше защо бе станал груб и безчувствен като хищник.

Той обаче искаше обич, имаше нужда от обич, копнееше за обич със сила, която сигурно би уплашила Ейнджъл, ако не беше равна на нейния собствен глад. Тя докосна бузата му с ръка, която трепереше едва забележимо.

— Всичко е наред, Хоук. Сега вече разбирам какво се случи. Ти не знаеше какво е обич, а аз не знаех какво е омраза.

— Ейнджъл… — прошепна той.

Устните й се извиха в тъжна усмивка.

— Нищо чудно, че така сбъркахме в преценката си един за друг — каза тя. — Ти смяташе, че аз се преструвам, че обичам. Нали така ме нарече? Актриса?

Хоук затвори очи, защото не можеше да понесе тъгата и треперещата усмивка на Ейнджъл.

— Да.

— Аз съм ужасна актриса.

— Да — съгласи се шепнешком той и плъзна длани по ръцете и раменете й. — Знам. Вече знам.

Разчувстваният му глас накара Ейнджъл да се втренчи в лицето му.

— Ти не си виновен. Чуй ме, Хоук! Аз не те обвинявам за онова, което се случи.

— Аз обаче се обвинявам. — Но…

— Ти ми даде онова, което не бе дала на друг мъж — прекъсна я Хоук. — А аз… аз ти дадох онова, което бях давал на всяка жена. Твоята невинност ме шокира. Твоята истина ме унищожи. Затова те нараних. Силно. Теб все още те боли.

Устните на Хоук докоснаха леко ръката на Ейнджъл, китката й, разтворените устни, които трепереха толкова близо до неговите.

— Позволи ми да ти дам нещо различно от болка — каза тихо той. — Позволи ми да използвам онова, което знам за неща, различни от унищожение. Ще те докосвам само с ръце, с устни, с дъх.

Ейнджъл погледна ясните очи на Хоук и видя в тях само себе си със своята нужда да създаде красота от останките на миналото.

Изражението на Хоук вече не беше жестоко. То изразяваше очакване и надежда — като дете, което очаква своите родители, но те не идват; чака да получи обич, която се измерва рамо с липсата й.

Тогава Хоук усети топлината на тялото на Ейнджъл под ръцете си, сладката въздишка на дъха й срещу гърдите му, почувства как напрежението напуска тялото й и тя се оставя в ръцете му.

— Да — прошепна Ейнджъл.

Думата сякаш се разля по цялото тяло на Хоук — подарък, какъвто никога не бе получавал. Той се опита да каже нещо, да благодари на Ейнджъл за доверието, което не заслужаваше, но гласът му изневери.

Ръцете му трепереха, докато галеха косата й. Той я притискаше плътно до гърдите си и я люлееше леко със затворени очи, попивайки присъствието й с ръцете си.

Топли, нежни устни целунаха слепоочието на Ейнджъл, клепачите й, вдлъбнатината на бузата й. Дълги, силни пръсти се плъзнаха в косата й и я повдигнаха.

Той зарови лице в копринените къдрици и започна да вдъхва аромата им, докато сладостта им не го замая. След това усети как Ейнджъл допира буза до блестящите черни косми на гърдите му и си помисли, че ще избухне от удоволствие.

Показалецът му бавно надигна лицето й към неговото. В продължение на няколко секунди Хоук гледаше загадъчните синьо-зелени очи на Ейнджъл. После бавно сведе устни към нейните.

Първият допир бе толкова сладък, толкова нежен, че очите на Ейнджъл се насълзиха. Миглите й се спуснаха, за да прикрият сълзите. Когато въздъхна през полуотворените си устни, дъхът й имаше лекия вкус на Хоук.

Той целуна нежно ъгълчетата на устата й, очерта усмивката й с влажния връх на езика си и залепи устни върху нейните. При всяка целувка устните му едва докосваха нейните и целувката свършваше почти веднага, след като беше започнала.

След това той започна отначало, като докосваше слепоочията и клепачите й с малки, почти недоловими, целувки.

Дълбоко в себе си, Ейнджъл усети как се надига бавно, течно усещане, което я накара да изстене тихо. Сълзите се стичаха по бузите й и мокреха устните на Хоук, както езикът му мокреше нейните.

Той почувства сълзите й, вкуси ги и вдигна глава.