Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

„В това няма нищо лично — каза си Ейнджъл. — Нито пък нещо изненадващо. Хоук ме нарани и се чувства виновен. Затова пропъди спомена за болката и го замени със спомен за силно удоволствие. Аз обаче не го разбрах правилно. Видях в допира му неща, които всъщност ги нямаше. Отново.“

Ейнджъл отпусна ръце в скута си и се отказа от усилията си. Тя се обърна и легна по корем, като взе края на одеялото и прикри с него голотата си.

— Съжалявам, Хоук — каза тихо тя. — Не те разбрах правилно. Отново.

Въпреки че тя не го гледаше, думите й бяха ясни.

— Какво не си разбрала? — попита я.

Ейнджъл лежеше безмълвно и изграждаше в съзнанието си роза от рисувано стъкло с блестящи на яркото слънце листенца.

— Ейнджъл?

Хоук докосна колебливо голото й рамо.

Розата затрепери и се разби на малки кървавочервени парченца.

Ейнджъл заби нокти в дланите си. Тя си пое дълбоко дъх и го изпусна бавно. След това заговори, без да гледа Хоук.

— Не осъзнавах, че ти просто изпитваш съжаление към мен — каза тя с почти спокоен глас.

Почти, но не съвсем. Точно тази разлика разкъсваше Хоук.

— Ейнджъл — каза тихо той и погали топлата мекота на рамото й. — Това не е…

— Моля те, недей — прекъсна го тя с болезнено спокойствие. — Няма нищо, Хоук. Не трябва да ме съжаляваш повече. Както ти сам ми каза, съжалението е лош заместител за страстта.

— Аз ли съм казал това? — ръката на Хоук се поколеба. — За какво говориш?

— Да, ти. Направи го точно сега, като ме остави сама да открия колко неопитна съм в леглото — смехът й беше принуден. — Не те обвинявам за това, че искаш жена, която може поне да разкопчее чифт дънки!

Хоук издърпа одеялото от ръката на Ейнджъл и тя отново остана гола. Когато се обърна и посегна, без да гледа към одеялото, той улови ръката й под своята и нежно насочи пръстите й към копчетата на дънките си.

— Не искам жена, която е събличала много мъже — каза той с дрезгав глас. — Искам жена, която ме желае толкова силно, че ръцете й треперят твърде много, за да успее да разкопчее дънките ми. Никога не съм имал такава жена, Ейнджъл. Дори не знаех, че такава жена съществува. Досега.

Последното копче се изплъзна от тесния си илик. Хоук плъзна ръката на Ейнджъл под избелелия плат. Изстена тихо, когато притисна пръстите й към твърдата плът под банските си гащета.

— Това, което чувстваш, не е съжаление — каза Хоук с потъмнял от страст поглед. — Това е възбуда, каквато никога не съм изпитвал към жена. И ми е хубаво, защото ти си единствената истинска жена, която съм имал.

Хоук бръкна в джоба си, измъкна едно малко пакетче и свали с едно рязко движение дънките и банските си.

Ейнджъл усети как я обзема невероятна възбуда. Хоук беше най-прекрасното нещо, което някога бе виждала; тялото му беше мощно, стегнато и твърдо като скалите по брега на залива.

За разлика от скалите обаче той реагираше на докосванията й и не можеше да скрие тръпките, които разтърсваха тялото му.

Хоук остави Ейнджъл да изследва плътта му известно време. След това изстена високо, разкъса пакетчето и си сложи тънкото калъфче. Едва тогава легна до нея и придърпа тялото си по горещата дължина на нейното.

— Достатъчно, Ейнджъл — измърмори с удебелен глас и притисна устни към врата й. — Не сега. Твърде силно те желая.

Хоук се претърколи върху нея и я прикова под себе си, като се настани между краката й. Бедрата му се движеха срещу нейните и й показваха колко много се нуждаеше от нея.

Тя потръпна и извика, започна да се извива диво срещу него, като инстинктивно се опитваше да го улови в себе си. Ръката му се плъзна надолу и намери течната й топлина и едно-единствено докосване беше достатъчно да предизвика малки, страстни конвулсии по тялото й.

— Сега, Хоук — помоли го тя.

Хоук облада Ейнджъл с едно плавно движение, превърна се в част от нея и тя сякаш се стопи около него. Той се движеше внимателно, защото се страхуваше да не я нарани в страстта си.

Ейнджъл обаче не чувстваше нито болка, нито колебание. Хоук я изпълваше — горещ и толкова близо до нея — галеше я дори когато стоеше съвсем неподвижно в тялото й. Тя се усмихна срещу гърлото му и започна да нашепва думи, които нямаха смисъл, а бяха просто звуци, с които му показваше удоволствието, което изпитваше.

Хоук продължи да се движи бавно въпреки възбудата си. Той се наслаждаваше на всеки миг, в който телата им се сливаха с такова съвършенство. Ейнджъл размърда крака и обхвана с тях кръста му, като се опитваше да го опознае по-добре и да го вкара още по-дълбоко в себе си.