Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

Когато Ейнджъл си възвърна способността да говори отново, тя прошепна на рамото му, че го обича. Отговорът му беше едно изключително нежно движение, което я накара да извика и да се вкопчи в него.

— Хоук — каза след малко Ейнджъл със задъхан глас, — пак ще изпуснем прилива.

Той измърмори нещо.

— Какво? — попита тя.

Хоук отлепи неохотно устни от ароматната й кожа.

— Нагласих будилника за по-рано — призна той.

Очите на Ейнджъл светнаха весело.

— Ама че умен ястреб — каза тя. — Ще трябва да те наградя.

— Вече го направи — каза с усмивка Хоук.

Красотата на усмивката му накара Ейнджъл да затаи дъх. Тя докосна устните му с треперещи пръсти.

— За какво мислиш? — попита Хоук, като се питаше какви чувства изпитваше Ейнджъл в момента.

— За това колко много те обичам. Хоук затвори очи.

— Не трябва да ти позволявам — каза той.

Хоук дръпна Ейнджъл към себе си и зарови глава между гърдите й.

— О, господи, какво ще правя? — попита той. — Не мога да те обичам, а не мога да те оставя да си тръгнеш.

Ейнджъл погали нежно косата му, опитвайки се да го успокои, да му каже, че разбира.

Тъжното беше, че наистина го разбираше.

Всеки път, когато му кажеше, че го обича, това му доставяше болка, а не удоволствие. Хоук не искаше да я нарани. Това тя знаеше със същата увереност, с която знаеше, че го обича. Той обаче смяташе, че е неспособен да отвърне на чувствата й.

А щом вярваше в това, щеше със сигурност да я нарани.

Тя разбираше и това и го приемаше, както се бе научила да приема толкова много болезнени неща.

Ейнджъл потърси спокойствието, което й даваше розата. Когато го получи, тя се размърда в прегръдката на Хоук.

— Знам какво ще направиш — каза тя, целуна го нежно и се усмихна срещу устните му. — Отиваш за риба. Ще си хванем една хубава утринна сьомга.

Хоук вдигна глава и я погледна. Когато видя болката, тъгата и съжалението в погледа му, Ейнджъл се разплака.

— Няма нищо — каза тя, като галеше лицето му. — Моля те, Хоук, повярвай ми. Знам, че ще направиш всичко възможно, за да не ме нараниш отново. Не искам нищо повече. Недей сам да искаш повече от себе си. Моля те.

Хоук видя в очите й отражението на собствените си тъга, желание и болка.

И тогава, по-дълбоко, забеляза увереността и любовта й. Тя наистина го разбираше, разбираше неговите ограничения, разбираше неспособността му да я обича, както тя заслужаваше да бъде обичана. И въпреки това го обичаше.

Той целуна много нежно дланта й и я прие така, както го бе приела тя.

Минутите и часовете, дните и седмиците с Хоук минаваха. Ейнджъл не си позволяваше да брои дните, да ги събира и да разбере, че краят на лятото наближава с всеки залез. Загубата на Грант я беше научила да не живее с миналото.

Любовта й към Хоук и съзнанието, че ще го загуби, я бяха научили да не живее в бъдещето. Вместо това тя живееше за мига и все повече заобичваше Хоук с всяко докосване, с всяка усмивка, с всеки споделен спомен.

— Енджи?

Ейнджъл вдигна изненадано глава и видя Дери. Малките сребърни звънчета на обиците й зазвъняха сладко от внезапното движение.

— В ателието съм — каза в отговор тя.

Дери влезе в стаята. Отдавна вече бе преодолял неудобството на патериците. Бе приел съвсем нормално промяната в отношенията между Ейнджъл и Хоук. Тя знаеше, че Хоук бе говорил с Дери, но не знаеше какво си бяха казали двамата.

Ако бе имала някакви страхове, че на Дери може да не му хареса, че тя обича друг мъж, освен Грант, те бяха заличени в мига, в който я бе прегърнал и й бе казал, че никога не е изглеждала толкова красива.

— Къде е Хоук? — попита Дери. — На…

— Телефона — довърши вместо нея Дери и направи гримаса. — С кого говори този път?

Ейнджъл сви рамене и се усмихна тъжно.

— С Токио, предполагам. Вече говори с Лондон, Ню Йорк, Хюстън, Лос Анджелис и с някой, който бил на почивка в Мауи.

През последната седмица Хоук бе прекарвал все повече и повече време на телефона. Въпреки че беше решила да не брои дните, Ейнджъл знаеше, че Хоук беше останал след края на определения от самия него срок. Сложните, взаимно свързани сделки, за които й бе споменал, когато се бе появил ни острова, бяха започнали да дават резултати.

— Доколкото разбрах — каза Ейнджъл, — нещата са достигнали кризисната фаза.

— Двамата с Хоук вероятно ще отлетим с един и същ самолет — каза Дери.

На следващия ден щяха да свалят гипса на Дери и той щеше да замине за Харвард. Мечтата му да стане лекар щеше да се осъществи благодарение на Хоук, който бе купил Ийгъл Хед за повече, отколкото Дери бе смятал, че струва.