Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

Шишенцето наистина се намираше в джоба на ризата. Ейнджъл намаза с препарата откритата част от кожата си и направи същото с Хоук. След това върна шишенцето — в предния джоб на дънките му.

— Препаратът действа само против насекоми — отбеляза Хоук.

— Това ме успокоява — каза Ейнджъл и се усмихва подканващо с блеснали очи.

Миг по-късно тя му обърна гръб и се затича към малиновите храсти, придружена от звъна на звънчетата.

Няколко секунди Хоук остана загледан в грациозния й бяг. След това се затича след нея.

Ейнджъл скоро се изгуби сред храстите, но сладкият звън показваше на Хоук, че бе наблизо.

Настигна я на една полянка, където малините все още не бяха узрели. Въздухът ухаеше на плодове. Листата трептяха под напора на ветреца. Клони, обсипани с плодове, се издигаха към кобалтовото небе, а зеленината блестеше под слънчевите лъчи.

— Дери беше прав — каза Хоук. — Ти знаеш всички красиви кътчета на този остров. Или е така, или ти просто носиш красота на всяко място, на което отидеш.

— Ти си виновен — каза тихо Ейнджъл с дрезгав глас. — Не си спомням това място да е изглеждало така някога.

Взе кофите от ръката му и зачака, докато той постилаше одеялото и слагаше кошницата на сянка. Когато се върна при нея, тя му подаде безмълвно една кофа. След това го хвана за ръка и го поведе към натежалите от плодове храсти.

— Брането на малини е нещо средно между събирането на миди и ловенето на омари — каза Ейнджъл. — Ако не внимаваш, храстите ще те наранят, също като омарите.

— Няма безплатен обяд, нали? — подхвърли сухо Хоук.

— Точно така — съгласи се Ейнджъл. — Първото правило при брането на малини е, че ако се беряха лесно, някой вече щеше да ги е обрал.

Хоук се усмихна едва забележимо.

— Има ли други правила?

— Не яж повече от една малина на всяка, която сложиш в кофата. Иначе ще ти стане лошо.

— Това си го научила по трудния начин, нали? — предположи Хоук.

— Че има ли друг начин да научиш нещо?

Ейнджъл показа на Хоук как да избира най-хубавите плодове и двамата започнаха да берат, застанали един до друг.

— Тази зряла ли е? — попита след известно време Хоук и показа на Ейнджъл една малина.

— Има само един начин да разберем.

Ейнджъл отвори уста в очакване. Хоук поднесе усмихнато малината към устните й. Ейнджъл млясна с език.

— Малко е горчива.

Погледна един грозд плодове наблизо, избра най-хубавия плод и се обърна към Хоук.

— Опитай тази — каза тя.

Хоук изсмука сока от пръстите на Ейнджъл, като при това ги облиза. Затвори очи и издаде звук на доволство.

— Има твоя вкус — измърмори. — Невероятно.

Хоук отвори уста в безмълвна молба. Ейнджъл пъхна в устата му още една малина. Той продължи да отваря уста отново и отново, докато тя не се разсмя, надигна се на пръсти и го целуна.

Ейнджъл усети вкуса на Хоук, примесен с аромата на малини. Тя се вкопчи в него и започна да го целува диво. Когато най-накрая се отдръпнаха един от друг, и двамата дишаха тежко.

— Още колко малини й трябват на госпожа Кери? — попита Хоук с пламтящ поглед.

— Много кофи.

Хоук изруга тихо.

— В такъв случай по-добре да се захващаме за работа — каза той и отстъпи неохотно от Ейнджъл.

Започнаха отново да берат плодовете, като се наблюдаваха с тайни погледи. Напълниха кофите си, изпразниха ги в един голям контейнер и отново се заеха да ги пълнят.

— Ядеш повече, отколкото слагаш в кофата — каза след известно време Ейнджъл.

Хоук се обърна към нея. Устата му беше изцапана със сока на плода, който беше хапнал скришом като хлапе.

— Но ако на мен ми стане лошо — каза той, — поне ще мога да се сгуша в нещо по-добро от буркан с вряла вода.

Двамата се усмихнаха и продължиха работата си. Тогава Ейнджъл намери една изключителна малина. Едра, с прекрасен цвят, изпълнена със сладост, малината блестеше като перла в дланта й. Тя остави кофата си и изтича при Хоук.

— Това е най-съвършената малина, която някога съм виждала — каза Ейнджъл, като държеше плода между палеца и показалеца си. — Отвори уста.

Хоук не гледаше плода, а червения сок по устните на Ейнджъл.

— Ти я намери — каза той. — Твоя е.

— Името ти е написано върху нея.

Ъгълчетата на устата му се извиха нежно. Той погледна прекрасния плод.

— Аз не виждам такова нещо — каза Хоук.

— Сигурно гледаш под неподходящ ъгъл — каза Ейнджъл и остави малината да се плъзне в дланта й. — Ето, виждаш ли го? Това е твоето име.

Хоук гледаше, но виждаше само любовта, израз, на която беше подаръкът на Ейнджъл. Той наведе бавно глава, взе с устни малината от ръката й и целуна мястото, на което се беше намирал плодът.