Елизабет Лоуел - Кехлибареният бряг

— На борда имаше двама души. Кой беше другият?

— Марджи.

— Отново тя — въздъхна Джейк. — Хубаво парче, а?

— Има своите предимства — кимна Резников. — Когато ти отказа нашето предложение, аз я изпратих да спечели сестрата на Кайл за нашата кауза.

— Двамата с Марджи никога не ни е свързвало нещо повече от секс.

— Но Онор не знаеше това, нали? Няма нищо по-естествено от това, любяща сестра да помогне на скърбящата годеница на брат си.

Изражението на Кайл се промени от отвращение в неприкрит гняв.

— Хубаво, че не се е получило, Петя. Щях да те разкъсам на парчета, задето си въвлякъл Онор във всичко това.

— Защо? Тя беше солидна част от играта — каза Резников прозаично.

— Онор нямаше нищо общо с всичко това! — извика Кайл.

— Но имаше Джейкъб Малори.

— Ти беше този, който ми каза да се отърва от Джейк — обади се внезапно Онор. — Затова гласът ти ми изглеждаше толкова познат.

— Не успях да ви разделя вас двамата — промърмори Резников и сви рамене. Видът му подсказваше, че това не беше от пораженията, които приема с безразличие.

— Ти ли беше и анонимният човек, който ми се обаждаше? — попита тя.

Резников отново изглеждаше озадачен. Джейк каза набързо няколко изречения на руски. Преди да довърши, Резников започна да клати глава.

— Предполагам, че е бил Павлов — обърна се Джейк към Онор. — Той обича да плаши жените.

— Къде е Марджи? — попита Онор.

Резников погледна Елън. Тя пък погледна към него.

Джейк погледна часовника си.

— Имаш още една минута, Петя.

— Панелът — изрече той мигновено. — Оригинален ли е?

— И аз щях да те попитам същото нещо.

— Ти го огледа.

— Ти също.

— Ти си по-добър — каза нетърпеливо Резников.

— Не съм достатъчно добър, за да мога да погледна едно нещо и да кажа да, не или може би. Трябва да направя някои тестове. А за да го направя, трябва да имам панела. А аз го нямам. Той е у Чичо Сам.

— Кехлибарът е оригинален — каза Резников.

— Оригинален балтийски, мексикански, доминикански или и трите заедно? — включи се Джейк.

— Само балтийски.

— Щом като знаеш това, трябва да знаеш по-добре откъде идва панелът.

— Но…

— Времето ти изтече. Кажи довиждане, Петя. Въпросите на Елън са поверителни.

Резников се поколеба, но в крайна сметка се предаде. Не беше в позиция да настоява и го знаеше.

— Пак ще се видим.

— Не и ако зависи от мен — отряза го Джейк.

Елън изчака, докато входната врата се затвори след Резников и колата му се понесе по алеята.

— Как мина през територията на Русия с панела? — попита тя Кайл.

— С долари — отвърна той отчетливо. — Ще се изненадаш колко неща могат да се купят с пари в бившия Съветски съюз.

— Ти кого купи?

— Същите хора, които и ти — който се продава.

Елън погледна хладно Кайл.

— Не ми помагаш особено, скъпи.

— Ако си използвал нещо друго, освен пари — обърна се спокойно Джейк към Кайл, — кажи на Чичо метода и запази имената за себе си. Кайл се колебаеше.

Арчър влезе в стаята и се подпря на В(вратата.

— Това е добър съвет. Не си създавай врагове, освен ако не е крайно наложително.

— Използвах руската армия в Калининград — призна Кайл на Елън. — Не са получавали пари от толкова време, че продават всичко от чорапи до бойни самолети, за да се хранят. Те ме закараха заедно с пратката до Камчатка. Дадох камиона на един, който има моята фигура и височина. Той е шофирал до Русия и е изчезнал с камиона, за да отвлече вниманието от мен.

Арчър и Джейк си размениха бързи погледи.

— Хубав замисъл за човек, който няма представа от тези неща — отбеляза Арчър простичко.

Джейк кимна.

Изражението на Кайл подсказваше, че би искал да е бил умен по-рано — с Марджи например.

В продължение на десетина секунди единственият звук идваше от ноктите на Елън, които потропваха по кожената й чанта.

— Добре — изрече остро тя. — Ти си в Камчатка. И после какво?

— Ти видя кутията на кехлибара — отвърна Кайл с груб глас. — Как мислиш?

— Мисля, че след като си отишъл в онова рибарско дружество в Камчатка, Влад Киров те е отвел оттам заедно с панела.

Кайл кимна.

— Значи наистина си бил ти този, който е влязъл през Сийтак? — продължи Елън.

— Да.

— По дяволите. Длъжница съм на онова момче от имиграционната служба. Мислех, че руският мафиот е влязъл с твоя паспорт. Как го уби?

Джейк и Арчър се обадиха едновременно:

— Не!…

Не казаха нищо друго: Не беше и необходимо. Елън премина към другия въпрос без пауза.