Елизабет Лоуел - Кехлибареният бряг

— Звучи като запис на касета — изръмжа Елън на Джейк. — Вие двамата сигурно сте се наговорили предварително.

— Не беше нужно. Арчър е като мен — знае неписаните правила. Петя, ти изтегли късата сламка, така че влизаш пръв. И не забравяй, че двамата с Онор ти спасихме задника.

— Не съм чула за такова нещо — каза Елън на Джейк. — Чух, че си ритнал Пьотър по задника.

— Направих му услуга. С Марджи, Пьотър беше в положението на мъжка богомолка, ухажваща женската — отбеляза иронично Джейк.

— Което означава? — погледна го любопитно Елън.

— Женските от този вид са известни с това, че изяждат мъжките по време на съвкуплението, като оставят най-полезната част за последно. За да не остане В съзнанието на женската само като вкусен спомен, мъжкият й носи сочно насекомо, за да отвлече вниманието й. После скача върху й и се моли да свърши преди нея.

Елън погледна замислено Резников.

— Значи с Марджи сте карали по бързата процедура?

Руснакът изглеждаше озадачен, докато Джейк не му преведе идиома. После Резников вдигна елегантно рамене, засмя се и се насочи към спалнята, без да чака да му кажат къде е.

— Значи така — промърмори Джейк.

— Какво? — попита Онор.

Джейк не отговори.

Резников влезе в спалнята и остави вратата отворена след себе си.

— Този кехлибарен панел — започна той без предисловия, — как го занесе до Петропавловск?

Кайл посегна към чашата с портокалов сок и отпи. Но дори и след това не каза нищо.

— Ние ще узнаем кой ти е помогнал — продължи все така делово Резников.

— Не и от мен.

— Мога да направя бизнеса в Руската федерация доста труден за семейство Донован.

— Не ме интересува.

— Но твоето семейство може да разсъждава по друг начин.

— Неговото семейство — Арчър мигновено се озова на вратата — застава зад него до последната капка кръв, пот и сълзи.

Джейк се усмихна кисело. Това не беше нещо ново.

— Следващият въпрос, Петя. Губиш си времето.

— Сближил си се с Марджи заради кражбата на панела, нали?

— Не.

— Тя твърди друго нещо.

— Това, че работи за теб, не означава, че трябва да й вярваме — отвърна Кайл.

Отегчението в гласа му можеше да се отдаде на умората, но Онор подозираше, че не е така. Да бъдеш използван от някого като средство за постигане на някаква цел, бе достатъчно, за да разочарова и светец по отношение на човешката хуманност.

Кайл не беше светец.

— Марджи не работеше за мен в този смисъл, който имаш предвид. Започнахме да си сътрудничим по-късно, в резултат от негласно споразумение — поясни Резников. — Как се добра тя до кехлибарения панел?

— Не знам.

— Трудно ми е да го повярвам.

— Защо? Ти би ли имал доверие в някого, когото си измамил?

Руснакът, изглежда, се забавляваше.

— Това не би било особено мъдро.

— Марджи не ми вярваше. Тя ме използваше. Има огромна разлика.

Онор изпита безмълвна симпатия към брат си.

— Какво знаеш, което би могло да ми помогне? — попита Резников.

— Зависи — намеси се Джейк, преди Кайл да успее да отговори. — Ако работиш за руското правителство, можем да ти кажем много неща, които не знаеш. Според Марджи братовчед й е бил източникът на кехлибара.

Резников бързо се извърна към Джейк.

— Ти вярваш ли го?

— Вярвам, че братовчед й е бързо издигащ се мафиот, чийто приятел е опитал да убие Кайл, но сам е намерил смъртта си. Ако калининградската мафия е притежавала панела, значи братовчедът на Марджи е връзката — Джейк погледна часовника си. — Сега е мой ред — каза той на Резников. — Ти ли претърси това място?

— Да.

Онор замръзна.

— Беше ли на товарния кораб, който едва не се удари в нас? — продължи Джейк.

— Не — Резников погледна към Онор. — Нямам нищо общо с тази бъркотия. Капитанът изпитваше презрение към малките лодки. Що се отнася до Васи, той бе принуден да изслуша една дълга лекция от мен по отношение на своето участие в събитията. Знае достатъчно английски, за да ви предупреди, но се наслаждава на… как да го кажа?…

— Да се прави на гадно копеле? — попита Джейк.

— Да. Заради това напусна Русия.

— Ако се мерне още веднъж пред очите ми с онзи сейнер, ще трябва да си търси друго място за живеене.

Резников кимна.

— И аз му казах нещо подобно.

— Ти не беше на борда на сейнера, така ли? — продължи конструктивно Джейк. — Беше на борда на олимпика и ни следваше, като не изпускаше от поглед бреговата охрана.

Руснакът се усмихна.

— Почти ме разкрихте.