Елизабет Лоуел - Кехлибареният бряг

Мъжката логика често причиняваше болка.

— Успокой се — каза тя унищожително. — Всичко е наред. Да, разбира се! Например ти. Изглеждаш така, сякаш са те извадили от улична канавка. Кога за последно си спал?

Арчър я отпусна на земята, усмихна се криво и се обърна към Кайл.

— Свързах се с Джъстин и Лоуи. Ще дойдат след няколко дни, Донован ще лети насам утре. Мама изоставя последния си проект и ще се яви, омазана с боя от главата до петите, заедно с татко.

— Може би все пак ще размисля за болницата — промърмори Кайл, като се шегуваше само наполовина. — Просто не съм в състояние да споря с татко.

Арчър подаде на Кайл чаша със сок.

— Изпий го. Ще се нуждаеш от цялото си остроумие и рефлекси, за да надхитриш стария.

— Като говорим за рефлекси, къде е Джей? — огледа се Кайл. — Все още не мога да повярвам, че успя да се справи толкова бързо с Марджи и Петя.

— Джей е при Елън Лазарус — отвърна Арчър с прозявка. — Мръсна работа, но все някой трябва да я свърши.

Кайл хвърли бърз поглед към Онор.

— Джей и Елън са стара история.

— Можеш да се откажеш, но не можеш да излезеш от играта — промърмори уморено Арчър.

— Ти трябва да го знаеш — стрелна го с поглед Кайл.

Онор се извърна към най-големия си брат.

— Познаваш Елън?

Без да отговори, Арчър посегна към термоса с кафе, което Онор бе приготвила за него. Караше се с него през цялото време, разбира се, но въпреки това се грижеше за него.

— Не, Арчър не познава Елън — каза Кайл. — Но познава правилата на играта.

— Коя игра? — сепна се Онор.

Арчър разклати термоса. Беше празен. Погледна сестра си с надежда.

— Не — отсече тя. — Аз направих първия. Сега е твой ред.

— Изчакайте Джей — предложи мигновено Кайл. — Той прави прекрасно кафе.

— Теб какво те интересува? — отвърна му Арчър. — Ти няма да пиеш кафе още двадесет и четири часа.

— Но при мисълта, че някой ще пие от твоето кафе, мога да вляза в болницата — ухили се Кайл.

— В такъв случай лично аз ще налея в устата ти първата чашка — обеща Арчър.

Лекотата, с която се движеше, напомняше на Онор за Джейк. Тя се намръщи при спомена за описанието, което Арчър бе направил на Джейк… движи се като боец.

Кайл видя гримасата на Онор.

— Онова между Джейк и Елън наистина е стара история.

— Джейк е голямо момче — изсумтя тя и вдигна рамене. — Елън е голямо момиче. Какво ще правят, си е тяхна работа.

— Обаче не искаш да кажеш това.

— Точно това искам да кажа — изрече равнодушно Онор. — Наех Джейк, за да ми помогне да те открия. Джейк се свърза с мен, за да изчисти петното от името си. И двамата получихме онова, което искахме. Приключихме работата, а с това и нашите отношения.

— Но…

Някой почука на входната врата и прекъсна Кайл.

— Аз ще отворя — извика Онор към Арчър.

Тя побърза да излезе от стаята, преди Кайл да успее да каже още нещо за Джейк. Беше наистина трудно да кажеш на брат си, че мъжът, който според него е бил подходящ за теб, не е искал от теб нищо друго, освен кратка любовна афера.

Сексът става безинтересен три седмици след като засъхне мастилото върху брачното свидетелство.

В момента, в който Онор докосна бравата, страховете от изминалите дни я обхванаха с нова сила.

— Кой е? — попита.

— Компания — отвърна Джейк.

Отне й един миг да изчисти всякакви чувства от лицето си и да почисти трохите от хляб от черната си риза и тесните избелели дънки. После си пое дълбоко дъх.

Тя беше зряла жена на тридесет години. Със сигурност можеше да погледне в очите свой бивш любовник, без да се изчерви, и да си припомни всички глупости, които му бе наговорила за любовта.

Отвори вратата. Джейк, Елън и Резников стояха на малката веранда пред входната врата.

— Можеше да споменеш останалите двама — отбеляза хладно Онор.

— Казах компания.

— Не разбирам.

— Аз съм част от семейството, не съм компания — той се обърна към другите двама. — Помните каква е сделката, нали? По пет минути за всеки и никакви други посещения, без официално разрешение от закона.

Джейк заобиколи внимателно Онор и влезе в къщата. Елън и Резников го последваха като хора, които имат много работа и не разполагат с достатъчно време, за да я свършат. И двамата изглеждаха току-що изкъпани и потиснати. Елън отново бе облякла яркочервения си жакет.

— Кайл е твърде болен, за да говори — предупреди рязко Онор.

— Не, не е — извика Арчър от кухнята. — Имате по пет минути за всеки и никакви други разговори без призовка.