Сигрид Унсет - Венецът

Когато привърши разказа си, Осхил помълча малко, загледана надолу към долината. После подхвана:

— Умно си постъпила, че си побягнала, защото тогава си била още дете. Чувала ли си, че хората, които взели златото, предлагано им от джуджетата, после превърнали трола в камък?

— Да, чувала съм такива истории, но не бих се осмелила да го направя. Не ми се струва редно.

— Чудесно е, когато човек не смее да направи онова, което не смята за редно — засмя се Осхил. — Но не е добре, когато човек смята нещо за нередно само защото не смее да го стори. Много си се източила това лято — констатира знахарката. — Знаеш ли каква красавица си станала?

— Да, хората казват, че съм се метнала на татко.

Осхил се засмя тихичко.

— Да, най-добре наистина да приличаш на баща си и телом, и духом. Но ще бъде много жалко, ако те задомят в долината. Не бива да подценяваме селските традиции и дребните земевладелци, но тукашните големци се мислят за много височайши, за единствени по рода си из цяла Норвегия. Сигурно много се чудят как живея и се чувствам добре, въпреки че затвориха домовете си за мен. Те са лениви, надменни и не желаят да възприемат други нрави. Оправдават се със старата вражда с кралската власт по времето на Свере 17 17 Свере Сигюршон (1151–1202) — норвежки крал, дядо на Хокон Хоконсьон-старши. — Бел.прев. . Това е пълна лъжа: Ивар Йеслинг-старши, прадядото на майка ти, се спогодил с крал Свере и приел даровете му, но ако вуйчо ти рече да стане част от приближените на нашия крал и да служи в двора му, ще му се наложи да се преобрази цялостно, а Трун няма желание. Но ти, Кристин, ще станеш жена на мъж с рицарско възпитание и обноски.

Кристин гледаше надолу към двора на „Формо“ и към червения гръб на Арне. Досега не й правеше впечатление, но винаги когато Осхил й разказваше къде е пътувала, в съзнанието на Кристин рицарите и графовете оживяваха в образа на Арне. Преди, като малка, принцовете от приказките приличаха на баща й.

— Племенникът ми Ерлен Никулаусьон от „Хюсабю“ би бил чудесен жених за теб. Момчето е станало голям красавец. Сестра ми Магнхил, неговата майка, ми гостува миналата година. Пътуваше из долината заедно с Ерлен. Е, едва ли ще се омъжиш за него, но ми се иска да метна завивката над двама ви в брачното ложе. Ерлен има черна коса и красиви очи, а ти си руса. Но ако не се лъжа, зет ми вече е намерил по-добра невеста на сина си от теб.

— Аз не съм ли добра невеста? — удиви се Кристин.

Момичето не се докачаше от приказките на Осхил, но сега пренебрежителното отношение на знахарката към рода й я засегна.

— Напротив, много добра невеста си, но няма да успееш да се сродиш с моя род. Прадядо ти по бащина линия е бил чужденец, прогонен от родината си и извън закона 18 18 В древна Скандинавия прогонвали престъпниците от родните им места и те вече не се ползвали със закрила от закона, тоест всеки можел да ги ограби, убие и т.н. напълно безнаказано. Според историческите източници част от населението на Норвегия били именно такива поставени извън закона исландски престъпници. — Бел.прев. , а Йеслингите не са мърдали от имотите си години наред и никой вече не е чувал за тях извън долината, докато двете със сестра ми се омъжихме за племенниците на кралица Маргрет Скюлесдатер 19 19 Маргрет Скюлесдатер (1208–1270) — дъщеря на херцог Скюле Бордшон (1189–1240) — норвежки ярл, кралски съветник и претендент за престола — и съпруга на крал Хокон Хоконсьон-старши. — Бел.прев. .

Кристин дори не успя да възрази, че не нейният прадядо, а неговият брат пристигнал в страната, изгонен от родината си. Кристин се загледа нагоре към тъмните скали, които се издигаха над долината, и си спомни деня преди много години, когато се изкачи на платото и видя колко много планини делят селото й от света. Осхил предложи да се прибират и я подкани да извика Арне. Кристин направи фуния с длани и започна да вика и да маха с шала си към червеното петно на двора. Арне се раздвижи и махна в отговор.

Не след дълго Осхил си тръгна от имението „Йорун“, но през есента и първата половина на зимата често навестяваше стопаните. Оставаше по няколко дни при Юлвхил. През деня я сваляха от леглото и се мъчеха да я накарат да стои права, но краката й се подкосяваха. Хленчеше, пребледняла и изтощена, а дрехата, която Осхил й направи от конска кожа и тънки клонки, не й беше никак удобна и тя предпочиташе да лежи в скута на майка си. Рагнфрид непрекъснато носеше малката си дъщеря на ръце. Турдис пое всички грижи за домакинството, а по заръка на майка си Кристин й помагаше и се учеше от нея.