Сигрид Унсет - Венецът

Всички посрещнаха разказа й със смях, а Юрд и Юн поискаха Осхил да продължи с историите. Тя обаче се възпротиви:

— Тук са двама свещеници, брат Осгаут, млади ратаи и слугини. Ще спрем, преди приказките да са станали непристойни и вулгарни, ама нали все пак сега са празнични дни.

Мъжете се развикаха, но жените се съгласиха с Осхил. Никой не забеляза отсъствието на Рагнфрид. Не след дълго стана време Кристин да си ляга. Досега седеше в края на пейката с жените между слугините. Кристин спеше при семейството на Турдис, защото в имението имаше много гости.

Навън се пукаше дърво и камък от студ, а северните звезди пламтяха на небето и трепкаха над планинските върхове. Снегът хрущеше под краката на Кристин, докато тя тичаше през двора, зъзнеща от студ, с ръце, скръстени пред гърдите.

В сянката от старата двуетажна къща забеляза човешка фигура: сновеше неспокойно напред-назад по снега, размахваше и кършеше ръце и ридаеше на глас. Във фигурата Кристин разпозна майка си. Силно разтревожена, изтича до нея и я попита какво я боли.

— Нищо, нищо — тросна се Рагнфрид. — Просто имах нужда да поизляза навън. Отивай да си лягаш, дъще.

Кристин се обърна и тръгна към спалнята, но майка й я спря.

— Легни при баща си и при Юлвхил. Прегърни я, да не би баща ти да я смачка по невнимание. Той спи непробудно, като се напие. Аз ще се кача в старата двуетажна къща. Тази нощ ще спя там.

— За бога, майко, там ще умреш от студ, а и ще спиш съвсем сама. Какво ще каже татко, ако не легнеш при нас?

— Няма да забележи отсъствието ми — отвърна Рагнфрид. — Когато излязох, той вече спеше. Утре ще стане късно. Върви, дъще.

— Ще премръзнеш — продължи Кристин, но майка й я отпрати, вече малко по-меко, и влезе в къщата.

Вътре върлуваше същият студ като навън. Рагнфрид си проправи опипом път до леглото в мрака, свали си забрадката, развърза си обувките и се мушна между кожите. Побиха я ледени тръпки, сякаш потъна в снежна пряспа. Зави се през глава, подви крака и сви ръце до гърдите си. Легнала така, Рагнфрид ридаеше ту тихо, докато сълзите се стичаха по бузите й, ту сърцераздирателно, шумно, та чак зъбите й скърцаха. Накрая тялото й стопли постелята и тя се унесе в сън, обляна в сълзи.

През пролетта на годината, когато Кристин навърши петнайсет, Лавранс Бьоргюлфсьон и Андрес Гюдмюнсьон от имението „Дюфрин“ си уредиха среща на тинга 20 20 Тинг — място за срещи в древна Скандинавия, където мъжете от дадена област разисквали правни и други въпроси, важни за общността. — Бел.прев. в областта Хуледис и решиха да сгодят Кристин Лаврансдатер за втория син на Андрес, Симон. Той щеше да получи имението „Формо“, върху което Андрес имаше известни наследствени права по майчина линия. Двамата мъже скрепиха годежа с ръкостискане, но не съставиха официален документ, защото Андрес искаше първо да реши как да разпредели имуществото между децата си. Не пиха и наздравица с бира, но рицарят Андрес и Симон тръгнаха с Лавранс към „Йорун“, за да видят бъдещата невеста. Лавранс устрои голямо пиршество.

Лавранс вече бе построил новата къща на два ката, а вътре иззидаха огнища в долната и в горната стая и ги украсиха с богато орнаментирана дърворезба. Сложиха хубава покъщнина, преустроиха старата двуетажна къща и обновиха всички сгради. Лавранс разполагаше с богато имение, както подобава на истински господар. Късметът беше на негова страна във всичките му начинания и той и домашните се радваха на благополучие. Носеше му се славата на умен и грижлив стопанин. Особено прочут беше с отглеждането на прекрасни коне, а и на всякакъв добитък. А сега, след като уреди дъщеря му да се омъжи за мъж от „Дюфрин“ и да заживее с него във „Формо“, хората смятаха, че е осъществил намерението си да се превърне в най-личния стопанин в селото. Лавранс и Рагнфрид останаха много доволни от развитието на нещата, както Андрес и синът му.

Кристин се почувства леко разочарована, когато за пръв път видя Симон Андресьон, защото хората сипеха големи хвалебствия за красотата и благородната му осанка и тя таеше огромни очаквания за външния вид на бъдещия си жених.

Симон не изглеждаше зле, но беше малко пълен за двайсетгодишен младеж, имаше къс врат и кръгло лице, лъскаво като луна, буйни кестеняви къдрици и бистри сиви очи, които обаче сякаш бяха малко притиснати под гъстите къдрици, а и носът му беше твърде малък. Устните му бяха нацупени, но не грозни. Въпреки излишните си килограми Симон се движеше леко, пъргаво и плавно. Умееше да спортува. Говореше донякъде невъздържано и прибързано, но според Лавранс показвал здрав разум и знания в разговорите си с по-възрастни.