Сигрид Унсет - Венецът

В имението „Йорун“ цареше трескава подготовка за пищната сватба. През последните два месеца Кристин, затрупана с работа от ранно утро до късна вечер, нямаше много време да се тревожи за друго, освен за ежедневните си задължения. Усещаше, че гърдите й наедряха, а малките й светлочервени зърна потъмняха и станаха болезнено чувствителни към студения въздух сутрин. Но щом се раздвижеше и се стоплеше от работата, неразположението й минаваше и тя мислеше само какво трябва да свърши до края на деня. Изправеше ли се да си почине, усещаше колко тежко е това в утробата й, но по нищо не й личеше, че не е празна: беше все така слабичка и стройна. Понякога поглаждаше замислено дългите си, все още изящни бедра, но без да съжалява за зараждащия се в нея живот. От време на време я спохождаше и приятно, гъделичкащо очакване. След месец-два щеше да усети движенията на детето си. А тогава вече щеше да се намира в „Хюсабю“. Ерлен сигурно щеше да се зарадва. Затвори очи и захапа годежния си пръстен. Пред очите й изплува лицето на любимия, пребледняло от вълнение, както го помнеше от вечерта на годежа им. В атмосфера на тържествена сериозност Ерлен произнесе високо и ясно:

— Нека сам Бог и всички присъстващи са ми свидетели, че аз, Ерлен Никулаусьон, се сгодявам за Кристин Лаврансдатер по повелите на Бога и на хората при договорените пред тези мъже условия. Ти ще бъдеш моя съпруга, а аз — твой съпруг, докато смъртта ни раздели, ще свием семейно гнездо и ще зачитаме Божиите и светските закони за нашия свещен съюз.

Кристин тичаше през двора от къща в къща, но изведнъж се спря. Тази година скорушата бе натежала от плод, значи през зимата ги очаква много сняг. Слънцето огряваше бледите ниви, където ожънатото жито бе събрано на купи. Дано времето се задържи такова до сватбата.

Лавранс настоя дъщеря му да се венчае в църква. Решиха да извършат обручението в параклиса на „Сюнбю“. В събота тръгваше сватбеното шествие, което щеше да мине през планината до Воге, хората да пренощуват в „Сюнбю“ и в околните имения и да се върнат в неделя след церемонията. А след вечерня, когато почивните дни се смятат за приключили, щяха да отпразнуват сватбата и Лавранс да даде дъщеря си на Ерлен. След полунощ младоженците щяха да се оттеглят за първата си брачна нощ.

В петък следобед Кристин стоеше на чардака и наблюдаваше задаващата се от север група конници, които минаха покрай обгорялата църква на склона. Бяха Ерлен и сватбарите му. Кристин напрегна очи, за да го разпознае сред множеството. Невестата и женихът не биваше да се виждат преди щастливото събитие.

На мястото, където пътят се отбива за „Йорун“, няколко жени се отделиха от групата и поеха към дома на Кристин, а мъжете продължиха към „Лаугарбрю“, за да пренощуват там.

Кристин слезе да посрещне гостите. След банята се чувстваше изморена, а и я болеше кожата на главата: Рагнфрид й изми главата със силен разтвор на луга, та косата й да стане ослепителна за тържеството.

Осхил Гаутесдатер позволи на Лавранс да я поеме от седлото на коня. Колко е пъргава и как младее, удиви се Кристин. Снахата на знахарката, госпожа Катрин, съпругата на Мюнан, изглеждаше по-възрастна от свекърва си, защото беше пълна и едра, а кожата и очите й бяха лишени от цвят. Странна работа, мислеше си Кристин, тя е грозна, а той — неверен съпруг, но въпреки това хората разправят, че живеели добре. С гостите дойдоха и две от дъщерите на Борд Петершон: едната омъжена, другата още мома. Не бяха нито красиви, нито грозни, изглеждаха почтени и добросъвестни, но се държаха доста сдържано към непознатите. Лавранс им благодари учтиво, задето му оказват честта да присъстват на сватбата на дъщеря му и да пропътуват толкова дълъг път в края на есента.

— Нашият баща отгледа Ерлен още от малък — рече по-голямата, пристъпи към Кристин и й честити.

В двора се появиха двама младежи, яздещи в отсечен тръс. Скочиха от конете и се завтекоха засмени към Кристин, но тя изтича да се скрие в къщата — никой мъж не биваше да я вижда преди утрешния ден. Момците, и двамата обещаващи красавци, бяха най-малките синове на Трун Йеслинг. Носеха в ковчеже невестината корона от „Сюнбю“. Трун и съпругата му щяха да дойдат в „Йорун“ чак в неделя след сватбената церемония.

Кристин се скри във всекидневната, а Осхил я последва. Старицата сложи ръце на раменете й, притегли лицето й към своето и я целуна.

— Щастлива съм, че доживях този ден — развълнувано призна тя.