Сигрид Унсет - Стопанка

На следващата вечер слугите му го заведоха в града и свещеникът пожела да гребе. Усещаше сърцето си преродено. Придоби нова увереност. Вече нищо не бе в състояние да разколебае намеренията му.

Осъзна кое е възпирало досега духовното му развитие: неутолимата жажда да спечели хорското благоразположение, която изпитваше още от дете. За да го харесват, той винаги вършеше добрини, държеше се мило с обикновените хора и се шегуваше с тях. Сред свещениците се въздържаше да демонстрира ерудицията си. Блестеше със знанията си, но умерено и смирено, за да не предизвика завистта им. Проявяваше отстъпчивост към Айлив Ниския, защото беше приятел на баща му и Гюнюлф знаеше какви хора харесва архиепископът на Нидарус. Държеше се любвеобилно и мило с Орм, за да спечели част от любовта на момчето към прекалено взискателния му баща. А към Кристин се отнесе строго и безкомпромисно, защото разбра потребността й да се опре на нещо, което няма да й се изплъзне при първата трудност; което няма да я поведе по лоши пътища, ако реши да го последва.

Но сега Гюнюлф проумя истинската причина за добротата си: по-скоро се е старал да спечели доверието й, отколкото да укрепи упованието й в Бога.

Ерлен намери най-точните думи, за да опише въжделенията на брат си. Вече не си само мой брат, а брат на всички хора. Гюнюлф имаше да извърви дълъг и трънлив път, преди братската му любов да бъде от полза за някого.

Две седмици след споходилото го откровение Гюнюлф подели земите си между роднините и Църквата и надяна монашеското расо в общността на братята проповедници. През пролетта ужасяващо нещастие сполетя страната и покърти всички до дън душа: гръм порази катедралата „Свети Улав“ в Нидарус, запали я и унищожи почти целия храм на светеца. Тогава Гюнюлф получи подкрепата на архиепископа да осъществи отколешния си план. Заедно с брат Улав Юнсьон, също посветен в свещенически сан като Гюнюлф, и трима по-млади монаси — единият от Нидарус, другите двама от обществото на проповедниците в Бьоргвин — Гюнюлф пое на север, за да разпръсне светлината на божието слово сред клетите езичници, които живееха и умираха в мрак на границата с християнска страна.

Исусе Христе, Спасителю на човешкия род, разделих се с всичко, обвързващо ме със земните блага. Оставям се на Твоите ръце. Ако такава е волята Ти, нека пожертвам живота си, за да откупиш робите на Сатаната. Вземи ме и нека усетя, че съм Твой раб, защото тогава и аз ще те притежавам… И може би щеше да дойде ден, когато сърцето му пак щеше да лудува и да пее в гърдите, както биеше в Рим, докато обикаляше църквите и се покланяше пред техните светини. „Аз принадлежа на своя любим и към него е устремена любовта ми“.

Братята дремеха на пейките в малката землянка, всеки обзет от вълненията си. В огнището помежду им проблесна слаба искра. Двамата все повече се отдалечаваха мислено един от друг. На следващия ден единият пое на север, а другият — на юг.

Ерлен обеща на Хафтур Граут да мине покрай Гудьой и да вземе сестра му на юг. Тя беше омъжена за Борд Осюлфсьон от „Ленсвикен“. Ерлен и Борд имаха много далечна роднинска връзка.

„Маргигрен“ излезе от пролива до остров Гудьой и запори вълните към сините планини с издути от слабия бриз платна. Юлв Халдуршон държеше руля, а до него на кърмата стоеше Ерлен. От каютите се появи Сюнива. Качулката на връхната й дреха бе отметната, а вятърът мяташе кърпата на главата й и откри златистите й къдрави коси. Сюнива имаше морскосините блестящи очи и красотата на брат си, но лунички покриваха цялата й кожа чак до малките й пълни ръце.

Още първата вечер, когато Ерлен и Сюнива се видяха в Гудьой, погледите им се срещнаха, после отместиха очи един от друг, а по лицата им се разля неволна загадъчна усмивка. Оттогава Ерлен знаеше, че двамата искат едно и също нещо. Само Ерлен да пожелаеше да обладае Сюнива Улавсдатер, и тя беше негова. Всъщност тя само това чакаше.

Той й помогна да се качи на палубата и задържа ръката й. Забеляза суровия мрачен поглед на Юлв. Явно и той усети какво става. Незнайно защо, Ерлен се засрами. Изведнъж съобрази, че бе посвещавал верния си роднина и сподвижник в безбройните безумства, в които се бе забърквал още от съвсем млад. Нямаше причина Юлв да го гледа толкова ехидно. Не възнамерява да прекрачи границата на благоприличието и доброто възпитание, успокояваше се Ерлен наум. Вече остаря, препати доста и помъдря. Ще се въздържи да се забърка в някоя беля с чужда жена. Нали си има жена вкъщи. Ерлен остана верен на Кристин от деня, когато я зърна за пръв път. Е, на север се случи едно друго, но това никой нормален мъж не би нарекъл изневяра. Досега не бе поглеждал друга жена с желание. Ерлен осъзнаваше, че няма да намери миг покой, ако предаде доверието на Кристин, пък било то и с норвежка от своето съсловие. Ала това пътуване със Сюнива на борда се очертаваше като силно изкушение.