Сигрид Унсет - Стопанка

— Да, татко. Запомних всичките ти заръки.

— Тръгвай тогава. Бог да те пази, синко.

Ерлен се втурна в оръжейната и понечи да пусне капака на пода, но Кристин вече се беше мушнала през дупката до кръста. Ерлен я изчака да се качи, затвори капака и отвори един сандък. Извади няколко писма, счупи печатите и ги стъпка на пода, накъса кожите на парчета и ги уви около един ключ. После пусна всичко това през процепа в стената в избуялата коприва зад къщата. С ръце на капака Ерлен наблюдаваше през процепа как Гауте крачи до ечемичената нива и се спуска към ливадата, където се трудеха косачите. Ерлен изчака малкият да се изгуби в горичката между нивата и ливадата и спусна капака. Тропотът на конски копита долиташе все по-отчетливо.

Ерлен се обърна към съпругата си.

— Кристин, трябва да скриеш писмата, които току-що изхвърлих. Накарай Скюле — той има пъргав ум — да ги натъпче в ямата зад обора. Теб сигурно ще те държат под око, а вероятно ще наблюдават зорко и по-големите момчета. Все пак не вярвам да те претърсят — и той мушна счупените печати в пазвата й. — Вече не си личи чии са, но все пак…

— Да не би да те грози опасност, Ерлен? — прошепна тя.

Мъжът се вгледа в лицето й и пое протегнатите й ръце.

За миг я притисна силно в обятията си:

— Не зная, Кристин. Скоро ще стане ясно. Начело на конниците язди Туре Айндридесьон, а за нещастие и Борд е сред тях. Туре едва ли идва с добри намерения…

Конете вече трополяха из двора. Ерлен си пое въздух, целуна страстно съпругата си, вдигна капака и изтича навън. Кристин излезе на чардака. Ерлен помогна на ковчежника — възрастен, тежкоподвижен мъж — да слезе от седлото. Борд и кралският управител на долината на Гаула бяха дошли със свита от поне трийсетина въоръжени мъже.

Кристин тръгна към гостите и чу как Туре Айндридесьон подхвана:

— Нося ти поздрави от роднините ти, Ерлен. Боргар и Гюторм се радват на кралското гостоприемство на остров Вейой, а Хафтур Туресьон вече трябва да е посетил Ивар и сина му в „Сюнбю“. Вчера сутринта Борд задържа Хафтур Граут в града.

— А сега си дошъл да поканиш и мен на срещата — усмихна се Ерлен.

— Така е.

— И ще претърсите имението, нали? Не ми е за първи път. Вече зная каква е процедурата.

— Едва ли си се сблъсквал с обвинение в измяна на короната — възрази Туре.

— Не съм — съгласи се Ерлен. — Май играя с черните фигури и вече си ме поставил в мат, Туре.

— Дошли сме да намерим писмата, които ти е изпращала Ингебьорг Хоконсдатер.

— В оръжейната са, в сандъка, покрит с червени кожи. Вътре обаче има само обичайни роднински поздрави и са много стари. Стайн ще ви придружи.

Непознатите мъже слязоха от конете си, а наоколо се събра народ от имението.

— В писмата, които иззехме от Боргар Трунсьон, имаше по-сериозни неща — подхвърли Туре.

Ерлен подсвирна леко с уста.

— Хайде да влезем. Тук стана голяма навалица.

Кристин тръгна след мъжете. Туре кимна на неколцина от хората си да го последват.

— Дай ни меча си, Ерлен. Това е знак, че си наш пленник — заповяда Туре от „Гимсар“, когато влязоха вътре.

Ерлен се потупа по хълбоците: нямаше друго оръжие, освен камата на кръста си. Туре обаче настоя:

— Дай ни меча си като знак…

— Щом се налага да спазваме всички условности, ето — засмя се Ерлен.

Откачи меча от куката на стената, хвана го за острието и подаде дръжката на Туре Айндридесьон с лек поклон.

Старецът от „Гимсар“ разхлаби ремъците, извади оръжието и прокара пръст по следите от засъхнала кръв.

— С този меч ли…?

Сините очи на Ерлен проблеснаха като стомана, а устните му се свиха:

— Да, с този меч осакатих внука ти, когато го намерих в спалнята на дъщеря ми.

Туре заби поглед в оръжието и процеди заканително през зъби:

— Нали си пазител на закона, Ерлен? Би трябвало да знаеш, че онзи път прекрачи границите на позволеното.

Ерлен пламна и отметна разпалено глава:

— Един закон не може да бъде отменен нито от крале, нито от съдии, Туре: всеки мъж е длъжен да брани с меч честта на жените в семейството си.

— Значи си извадил голям късмет, че никой не е решил да го приложи спрямо теб, Ерлен Никулаусьон — отбеляза Туре от „Гимсар“ с ненавист. — Иначе нямаше да ти стигнат и девет живота…

— Не ви ли се струва неуместно да подхващате стари истории от младостта ми, щом сте дошли по сериозен въпрос? — попита Ерлен с дразнещо спокойствие.

— Хайде да попитаме Борд от „Ленсвикен“ дали и според него похожденията ти са останали в миналото.