Сигрид Унсет - Стопанка

— Не съм сигурен дали те харесвам. По-скоро ти ми показа недвусмислено благоразположението си.

— А Кристин не разбира любовта ти? — иронично подметна тя. — Виждала съм колко нежно те гледа, Ерлен…

— Затваряй си устата! — изкрещя той. — Вероятно е осъзнала колко струвам — рече той със сурова ненавист. — Двамата с теб сме си лика-прилика…

— Да не би да ме използваш като камшик, с който се опитваш да озаптиш съпругата си? — попита със заканителен глас Сюнива.

— Може и така да се каже — въздъхна Ерлен. — Но ти сама се намърда в ръката ми…

— Внимавай камшикът да не се стовари върху твоя гръб — предупреди го тя.

Сюнива се надигна в леглото и зачака, но Ерлен дори не благоволи да й възрази или да потърси помирение. Облече се и излезе, без да обели дума.

Остана много доволен от раздялата със Сюнива. Изневярата му си оставаше срамна постъпка, разбира се, но поне успя да се отърве от любовницата си.

През пролетта и есента стопанинът не се задържаше в „Хюсабю“. Случеше ли се да се прибере, с Кристин разговаряха учтиво и приятелски. Ерлен не се опитваше да събори стената, която съпругата му издигна помежду им, но често се обръщаше след нея с изпитателен поглед. Той явно имаше много задължения извън имението си и нито веднъж не попита как вървят работите в „Хюсабю“.

Наложи се Ерлен да отиде в Оплан по работа и той предложи на Кристин да тръгнат с децата, а тя да поостане в „Йорун“, да навести роднини и приятели. Получи категоричен отказ.

По време на лагтинга Ерлен живя в Нидарус, а после тръгна да обикаля долината на Оркла. Прибра се в „Хюсабю“ и веднага започна да се приготвя за пътуване до Бьоргвин. „Маргигрен“ се намирала до Нидархолм и само чакал да дойде Хафтур Граут, за да отплават заедно.

Три дни преди празника на света Маргарита Антиохийска — около средата на юли — в имението започнаха да косят сеното. Времето беше чудесно и след обедната почивка ратай Улав, който надзираваше полската работа, предложи да се включат и децата.

Кристин отиде в килера за дрехи на втория етаж на рицарската къща. Дотам водеше външна стълба, а отпред имаше чардак. До третия етаж, където се помещаваше оръжейната, се стигаше по подвижна стълба, поставена в килера. Ерлен отвори капака на пода в оръжейната, за да провери нещо.

Кристин изнесе кожуха му и го изтупа на чардака, за да е готов за пътуването. Чу силен тропот на копита и веднага забеляза как от гората по пътя за долината на Гаула се задава цяла конница. В следващия миг Ерлен се озова до нея:

— Кристин, наистина ли вчера сутринта изгасихте огъня в огнището?

— Да, Гюдрид събори котела с яденето и ще трябва да вземем огън от отец Айлив.

— Не, няма да го въвличаме в тази история — Ерлен плъзна поглед към дома на свещеника. — Гауте — повика тихо сина си той.

Малкият се помайваше под чардака, вдигаше ту едно гребло, ту друго, защото никак не му се ходеше на ливадата.

— Качи се по стълбите, но внимавай да не те видят конниците.

Кристин погледна мъжа си с изненада. Досега не го бе виждала в такава светлина. Вторачен към пътя, в гласа и лицето на Ерлен се четеше спокойствие, но и бдителност. С решителни крачки той се втурна в стаята и бързо се върна с нещо плоско, увито в платно. Подаде го на момчето:

— Скрий го до гърдите си и запомни добре какво ще ти заръчам. Непременно трябва да спасиш тези писма. Важни са повече, отколкото можеш да си представиш, синко. Метни греблото на рамо и тръгни спокойно към полето по посока на елшака. Между храстите се спусни към гората — зная, че познаваш тези места. После свой към „Шолтайн“, но се промъквай през най-гъстата част на гората. Огледай добре дали в имението е спокойно. Забележиш ли признаци на суматоха или непознати хора, се скрий. Щом се увериш, че е безопасно, влез и дай това на Юлв. Трябва да му предадеш писмата, без никой да ви види. Ако не успееш, ги изгори бързо и се погрижи и буквите, и печатите да станат на пепел. Писмата не бива да попадат в чужди ръце. Бог да ни е на помощ, сине, защото ти възлагам тежка задача за момче на десет години. От теб зависи животът и добруването на мнозина мои приятели. Разбираш ли колко важна е задачата ти, Гауте?

— Да, татко. Разбрах всяка твоя дума — вдигна Гауте светлото си, сериозно лице.

— Ако не намериш Юлв, кажи на Исак незабавно да тръгне за Хевне и да не спира през нощта. Като стигне, да предаде — той знае на кого, — че сме срещнали отпор и се опасявам от магии, които ще осуетят пътуването ми. Разбра ли?