Сигрид Унсет - Стопанка

Съвсем скоро Ерлен ще усети как острият ветрец и солените пръски на морската вода се сгушват в обятията му. Боже, който си на Небето, би било чудесно вълните да ме размекнат, а морският бриз да разведри душата ми и дълго време да не се занимавам с жени.

Нека Сюнива си мисли, каквото ще. Кракът му повече няма да стъпи в дома й. А Кристин да отиде в „Йорун“. Може пък за нея и за децата да се окаже най-добре и най-безопасно да прекарат лятото в Гюдбранската долина. А после ще намери начин как да се сдобри с жена си…

На следващата сутрин пое към къщи. Въпреки всичко нямаше да има мира, докато не разбере как възнамерява да постъпи Кристин.

Ерлен пристигна в „Хюсабю“ към обяд. Тя го посрещна с вледеняваща учтивост. Говореше само когато Ерлен й зададеше въпрос, без да проявява враждебност. Вечерта той предпазливо понечи да легне в съпружеското легло и тя не възрази. Полежаха мълчаливо и той колебливо сложи ръка върху гърдите й.

— Очаквам да проявиш малко достойнство и да не ми утежняваш положението, Ерлен. Децата ни спят в стаята. Не желая да се караме пред тях. Родих ти седем синове и предпочитам слугите ни да не научават какво унижение си ми причинил — прошепна Кристин.

Не разбра дали гласът й е задавен от сълзи, или трепери от оскърбление. След дълго мълчание се осмели да проговори:

— Така е, Кристин. Нанесох ти обида. Нямаше да го сторя, ако жестоките ти думи не ме бяха жегнали толкова дълбоко. Не съм дошъл да те моля за прошка. Защото зная, че в момента ти е невъзможно да преглътнеш огорчението си.

— Мюнан Бордшон се оказа прав — отвърна съпругата му. — Никога няма да поемеш отговорността и вината за грешките си. Вместо да ме молиш за извинение, по-добре се обърни се към Господ и търси неговото опрощение.

— Това и сам го зная — рече сърдито Ерлен.

Повече не размениха дума. На следващата сутрин той се върна в Нидарус.

След няколко дни прислужницата на госпожа Сюнива го намери в църквата на свети Григорий. Ерлен сметна за необходимо да поговори със Сюнива за последен път и каза на момичето да го чака тази вечер, за да му отвори.

Наложи се да се спотайва и да се промъква като крадец на кокошки, за да се качи в стаята, където се срещаха. Ерлен умираше от срам, задето върши глупости, които не подхождат нито на възрастта, нито на положението му. В началото на авантюрата обаче му се струваше забавно да се държи като хлапак.

Госпожата го посрещна в леглото:

— Закъсня доста — засмя се тя и се прозина. — Скачай веднага в постелята, приятелю, а после ще поговорим къде се губиш толкова дълго…

Ерлен не знаеше как да постъпи и как да й каже какво го измъчва. По навик започна да се съблича.

— Сюнива, допуснахме грешка. Едва ли е добра идея да оставам тук тази нощ. Сигурно Борд все някога ще се прибере.

— Да не би да се страхуваш от мъжа ми? — заядливо попита Сюнива. — Нали сам видя. Борд дори не си запуши ушите, докато се закачахме под носа му. Ако някой му каже за идването ти, ще го убедя все някак, че хората просто си чешат езиците. Той ми има доверие…

— Явно ти е гласувал пълно доверие — засмя се Ерлен, зарови пръсти в русите й коси и погали стегнатите бели рамене.

— Като стана дума за доверие — хвана го тя за китката, — ти вярваш ли на съпругата си? Когато Борд се ожени за мен, бях още свенлива, порядъчна девойка.

— Не желая да намесваме моята съпруга — троснато възрази Ерлен и я пусна.

— Какво толкова? Да не би да ти се струва по-неприлично да говорим за Кристин Лаврансдатер, отколкото за моя съпруг Борд?

Ерлен стисна зъби и не отговори.

— Ти се имаш за всепризнат красавец и мислиш, че няма как да упрекваме жена, която в плен на неустоимия ти чар е забравила за всички свои задръжки, макар и да е била непристъпна като крепост — ехидно подхвърли Сюнива.

— Теб например никога не съм те смятал за непристъпна — грубо й върна Ерлен.

— А какво искаш от мен, щом си щастливо женен? — проблеснаха очите й.

— Предупредих те да не намесваш съпругата ми.

— Какво значение има дали говорим за твоята съпруга, или за моя мъж…

— Винаги ти отваряш дума за Борд и сипеш най-безжалостни подигравки по негов адрес — горчиво припомни Ерлен. — Дори и да не беше го подложила на присмех, пак щях да се досетя колко ревниво пазиш достойнството му, щом му изневеряваш. За разлика от теб с изневярата си аз не погазвам честта на съпругата ми.

— Да не искаш да ми кажеш, че обичаш Кристин, макар и да ме харесваш?