Сигрид Унсет - Кръстът

Кристин се позабави в килера, където държаха млякото. Най-горната врата стоеше открехната към външната стая. Там накладоха огън в огнището. Ерлен, децата, слугинята и тримата пастири вечеряха на трепкащата светлина, насядали около огъня.

Когато Кристин влезе при тях, вече се бяха нахранили. Двете най-малки деца спяха на пейката, а Ерлен се бе мушнал в леглото. Тя се препъна в горната му дреха и в ботушите му, наведе се да ги вдигне и пак излезе.

Небето още светлееше, а над билата на планините на запад се образуваше ален ръб. В ясния въздух се носеха тъмни влакнести облаци. Явно и утрешният ден се очертаваше да бъде хубав. Времето беше тихо, но с настъпването на нощта студът стегна. Не духаше вятър, ала от северозапад долиташе вледеняващ полъх — постоянен повей от голите сиви планини. Над ниските скали на югоизток изплува луната, почти пълна, голяма и бледочервена заради леката мъгла, която неизменно се стелеше над блатата.

Чуждият бик мучеше някъде по поляната. Иначе цареше пълна тишина, направо болезнено непоносима. Чуваше се само шумът на реката, спускаща се по ливадата, ромонът на потока, който течеше през поляната, и глухото шумолене на гората. През иглолистните дървета преминаваше тревожен трепет, после утихваше, после пак нещо разклащаше клоните им…

Кристин тъкмо подреждаше няколко ведра и паници до стената на хижата, когато Нокве и близнаците излязоха.

— Къде отивате? — попита майката.

Искали да си легнат в плевнята. В килера се разнасяла неприятна миризма от сиренето, маслото и пастирите.

Нокве обаче не влезе направо в плевнята. Майката зърна светлата му сива фигура в зеленикавия мрак на ливадата в началото на гората. След малко на вратата се появи слугинята и подскочи от уплаха, като видя стопанката до стената.

— Няма ли да си лягаш, Астрид? Става късно…

Девойката едва смънка под носа си, че отивала зад обора. Кристин я изчака да се прибере в къщата. Нокве вече караше шестнайсетата си година. От известно време майката държеше под око слугините, когато се шегуваха с красивия, жизнерадостен младеж.

Кристин слезе до реката и коленичи на скалата, надвиснала над водата. Водата, почти черна на цвят, течеше в широкото корито и по повърхността се образуваха едва забележими пръстени, но малко по-нагоре се пенеше в бяло, клокочеше и от нея лъхаше хлад. Луната се изкачи високо на небосвода и разпръсна нощния мрак. Някъде лъсна запотен лист. При едно леко кривване на реката припламна искра.

Зад гърба й Ерлен я извика по име. Не го беше чула да се приближава. Кристин бръкна в леденостудената вода и извади няколко ведра за мляко, спуснати с камъни на дъното, за да ги изплакне реката, изправи се и заедно с мъжа си пое към хижата, понесла товара в ръце. Двамата крачеха мълчаливо.

Вътре Ерлен съблече дрехите си и се мушна в постелята.

— Няма ли да си лягаш, Кристин?

— Първо ще хапна малко.

Тя седна на дървеното столче пред огнището с филия хляб и парче сирене на коленете. Започна да дъвче бавно, зареяла поглед в жаравата, която потъмняваше постепенно в облепената с камък дупка на пода.

— Спиш ли, Ерлен? — прошепна тя, стана и изтупа трохите от полата си.

— Не.

Кристин си сипа черпак кисело мляко от кацата в ъгъла, върна се до огнището, взе камък и покри с него жаравата. Изсипа цветовете от лопена да съхнат върху камъка.

После вече нямаше какво да прави. Съблече се в тъмното и легна до Ерлен. Той я прегърна и тя усети как умората залива тялото й като студена вълна. Главата й се изпразни и натежа, все едно цялото й съдържание се свлече като болезнена буца в тила й. Той й зашепна, а тя послушно обгърна врата му с ръце.

Кристин се събуди. Нямаше представа кое време е, но през отвора на тавана, покрит с телешко шкембе, видя, че луната грее отвисоко.

Двамата съпрузи лежаха плътно един до друг, защото леглото беше тясно и късо. Ерлен спеше. Дишаше тихо и равномерно, а гръдният му кош се повдигаше леко. Някога Кристин имаше навика да се сгушва до топлото му здраво тяло, когато се събуждаше през нощта, и я обземаше страх, задето не чува дишането му. Притисната към него, тя изпитваше сладостно щастие, усещайки как гърдите му се повдигат и отпускат насън.

След малко тя стана тихо от леглото, облече се в тъмното и се промъкна на пръсти към вратата.

Изкачила се високо на небосклона, луната огряваше целия свят. Блатата проблясваха в нощта, а капките вода, посипали се върху скалите през деня, бяха замръзнали и хвърляха светли отблясъци. Месечината осветяваше широколистните и иглолистните гори. По поляната блещукаше скреж. Кристин скръсти ръце пред гърдите си: дърво и камък се пукаше от студ.