Арне съобщи и на Ерлен за срещата в Нидарус. Кристин се бе качила на втория етаж на една от къщите, а двамата мъже стояха долу, под чардака. Нямаха представа, че тя чува разговора им.
— Рицарят от „Ленсвикен“ е на седмото небе от щастие след раждането на детето — изкоментира Арне. — Не се съмнява изобщо дали той му е баща.
— Борд си знае най-добре — отвърна Ерлен. По гласа му Кристин разбра, че мъжът й стои със сведени клепки, а в едното ъгълче на устата му се спотайва самодоволна усмивка.
— Борд таи силна ненавист към роднините, които щяха да го наследят, ако беше починал бездетен. Но сега хората се възмущават. Било несправедливо…
— Борд си знае работата — повтори Ерлен.
— Така е. Това момче ще наследи повече от седмината ти синове, взети заедно.
— Остави ме аз да се грижа за синовете си, Арне…
Кристин слезе при двамата мъже. Нямаше да понесе разговорът им да продължи. Ерлен се смути, когато я видя. Приближи се, хвана я за ръка и застана зад нея, а рамото й докосваше неговото. Тя усети, че Ерлен отново повтаря наум последните си думи, сякаш за да я увери в намеренията си и да й вдъхне смелост…
Кристин се сепна. Мюнан се взираше в лицето й. Сигурно се бе усмихнала леко пренебрежително при спомена за Ерлен и Арне. Майката погледна сина си, а той се засмя колебливо и нерешително.
Кристин го притегли отривисто в прегръдките си. Мюнан беше още мъничък, най-малкото й дете. Още не беше пораснал достатъчно, че да избягва майчините целувки и милувки. Кристин му намигна, а той се помъчи да отговори на закачката й, но, както винаги, и двете му очи се затвориха. Майката избухна в силен смях, а малкият се разкикоти със звънливия си гласец, докато тя го притискаше и милваше в обятията си.
Лавранс, седнал с кучето в скута си, се ослушваше напрегнато. Животното също наостри уши.
— Татко идва насам!
Първо кучето, а след него и момчето се втурнаха надолу по стръмния склон.
Кристин не стана веднага. Изчака малко, преди да се изправи. Стъпи на скалната издатина и ги видя: Ерлен, Нокве, Ивар и Скюле. Четиримата извикаха за поздрав към Кристин, весели и радостни.
Тя ги попита при конете ли отиват.
— Не — отвърна Ерлен, — довечера Юлв сигурно ще изпрати Свайнбьорн да ги нагледа. С Нокве отиваме на лов за северни елени, а на близнаците им се прииска да дойдат да те видят.
Кристин кимна мълчаливо. Стана й ясно още преди да попита. Нокве водеше куче на каишка. Двамата с Ерлен бяха облечени в сиви вълнени жилетки, напръскани с черни петна, за да не се открояват на фона на сипеите. И четиримата носеха арбалети.
Кристин се поинтересува какво ново има в имението и докато се качваха, Ерлен й разказа. Жътвата кипяла с пълна сила под вещото ръководство на Юлв. Намирал за много добра реколтата, но след овършаване на зърното оставало малко слама, а в най-горните ниви житото узряло и вече се ронело от класовете. Овесът бил готов да го прибират и се налагало да работят здраво, казал Юлв. Кристин кимаше безмълвно.
Отиде да дои кравите в обора. Чувстваше се добре в тъмнината, докато се опираше о набъбналите хълбоци на добичетата и усещаше сладкия мирис на млякото в ноздрите си. Чуваше се как краварката и пастирът също доят в мрака. Стопанката се успокояваше от силната топла миризма на обор, от скърцането на върбовите панти, от рогата, удрящи се в дървото, от звука на крава, която стъпва по мокрия пръстен под в клетката си, докато се опитва да изпъди мухите с опашка. Стърчиопашките, свили през лятото гнездо в обора, бяха отлетели…
Тази вечер кравите бяха неспокойни. Сивушка стъпи във ведрото с млякото. Кристин я плесна и й се скара. Следващата крава пък се мъчеше да се отдръпне, когато тя се приближи. Вимето й се оказа разранено. Стопанката свали годежния пръстен от ръката си и издои първата струя през него.
Кристин чуваше гласовете на Ивар и Скюле до портата. Двамата надаваха оживени възгласи и замеряха с камъни чуждия бик, който всяка вечер идваше със стадото. Близнаците обещаха на фин да му помогнат да издои козите в кошарата, но сигурно им беше омръзнало и го бяха оставили.
Когато малко по-късно Кристин излезе навън, близнаците тормозеха бялото биче, подарък за Лавранс. Майката сложи ведрата на земята, хвана двамата за раменете и ги изблъска настрани.
— Оставете на мира телето на брат си, щом той ви казва.
Ерлен и Нокве седяха на прага с чиния прясно сирене. Ядяха лакомо и тъпчеха Мюнан, разположил се в краката на брат си. Нокве покри главата на малкия си брат с мрежата за коса на Кристин и му каза, че вече бил невидим, защото това не било мрежа, а вълшебна шапка. Тримата се смееха, но щом зърна майка си, Нокве й подаде мрежата, изправи се и пое ведрата от ръцете й.
Читать дальше