Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

— Как изглеждам?

Той пристъпи към нея:

— Неустоимо.

Тя закри устата си с ръка, та мъжете, които чакаха отвън, да не чуят смеха й.

— Би ли се досетил какво съм правила?

— На мига.

— Не те е срам! Би ли се досетил някой друг?

— Не. Ще очакват да изглеждаш така, след като си тичала.

Елизабет му подаде ръката си.

— Не идвай по-близо — каза тя неуверено, когато той пристъпи напред. — Просто дръж ръката ми.

— Любов моя, трябва да те имам.

— И аз теб — промълви тя, когато чуха тропота от ботушите на стражите, които идваха към вратата.

— Сър Робърт?

— Да?

— Тук съм с двайсет мъже.

— Отстъпи от вратата — каза Робърт. Взе меча си и отвори вратата на салона, а после махна резето на предната врата. Внимателно я открехна. Стражите на кралицата бяха отвън: позна ги и отвори със замах вратата. — Тя е в безопасност — каза, като им позволи да я видят. — Погрижих се за безопасността й.

Те до един паднаха на колене.

— Слава на бога — каза началникът. — Да ви придружа ли до покоите ви, ваша светлост?

— Да — каза тя тихо. — Сър Робърт, тази вечер ще вечеряте с мен в личния ми кабинет.

Той се поклони вежливо:

— Както наредите, ваша светлост.

— Той се разстрои, защото беше разочарован — каза внезапно Ейми на домакините си по време на вечеря, сякаш продължаваше някакъв разговор, макар досега да се хранеха мълчаливо. Уилям Хайд хвърли поглед към съпругата си: това не беше първия път, в който Ейми се опитваше да ги убеди, че бяха присъствали на дребна кавга между щастлива брачна двойка. Сякаш се опитваше да убеди себе си.

— Бях толкова глупава да го накарам да си помисли, че мястото е завършено, готово да се преместим там това лято. Сега той ще трябва да остане в двора, и да придружи кралицата по време на лятната обиколка. Разбира се, че е бил разочарован.

— О, да — каза Лизи Одингсел, подкрепяйки я като вярна приятелка.

— Разбрах го погрешно — продължи Ейми. Нададе лек, смутен смях. — Ще ме помислите за глупачка, но още си мислех за плановете, които правехме, когато се оженихме най-напред, когато бяхме още почти деца. Мислех си за един малък чифлик и няколко тучни ливади около него. А разбира се, сега на него му е нужно нещо повече.

— Ще потърсите ли по-голям имот? — попита Алис Хайд любопитно.

Лизи вдигна поглед от мястото си и отправи остър поглед към снаха си.

— Разбира се — каза Ейми с простичко достойнство. — Плановете ни са непроменени. Моя грешка бе, че не разбрах напълно какво имаше предвид милорд. Но сега, когато знам, ще се заема да го намеря за нас. Той има нужда от великолепна къща, разположена в красив парк, с хубави ферми на арендатори. Аз ще му я намеря, и ще наема строители, и ще се погрижа да бъде построена за него.

— Ще бъдеш много заета — каза мило Уилям Хайд.

— Ще изпълня дълга си като негова съпруга — каза тя сериозно, — както Бог ме е призовал, и няма да го предам.

Елизабет и Дъдли седяха един срещу друг на маса, подредена за двама, и закусваха в личния й кабинет в двореца Гринич, както правеха всяка сутрин от завръщането си в Кю насам. Нещо се беше променило между тях, което всеки можеше да види, но никой не можеше да разбере. Дори самата Елизабет не го разбираше. Не беше внезапното усилване на страстта й към Дъдли: беше го желала и преди, бе пожелавала други мъже преди, беше свикнала да обуздава желанията си със здрава ръка. Промяната се дължеше на това, че беше изтичала при него за закрила. Инстинктивно, след като разполагаше с цял кралски двор с мъже, заклели се да й служат, с шпионите на Сесил навсякъде из покоите й, тя си беше плюла на петите при първия признак за заплаха, и беше изтичала при Дъдли — при единствения човек, на когото можеше да се довери.

После, в ужаса си, беше плакала като дете, а той я беше утешил като приятел от детинство. Тя не би заговорила отново за това с него, нито с който и да било друг. Дори самата тя не желаеше да мисли за това. Но знаеше, че нещо се бе променило. Беше показала на себе си, беше показала и на него, че той е единственият й приятел.

Те съвсем не бяха сами. Прислужваха им трима души, виночерпецът стоеше зад стола на кралицата, във всеки край на масата стоеше по един паж, четири придворни дами седяха в малка скупчена групичка в прозоречната ниша, трима музиканти свиреха, а един хорист от параклиса на кралицата пееше любовни песни. Робърт трябваше да потуши желанието, раздразнението и гнева си, когато видя, че царствената му господарка отново се бе оградила като със стена, за да се предпази от него.