Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

Беше неделя. Лизи Одингсел, лейди Дъдли, семейство Хайд и всички техни слуги бяха насядали заедно в енорийската църква: семейство Хайд и техните гости — в оградения с високи стени семеен трон, слугите — подредени в строг ред според положението си зад тях, жените — първи, а мъжете — отзад.

Ейми беше на колене, приковала очи в отец Уилсън, докато той вдигаше нафората към тях, подготвяйки Светото причастие пред цялото паство, в подчинение пред новите нареждания, макар че никой епископ в страната не бе ги приел, и повечето от тях бяха или в Тауър, или в затвора „Флийт“. Самият оксфордски епископ Томас беше избягал в Рим, преди да успеят да го арестуват, и епархията беше свободна. Нямаше кандидати за нея. Никой верен Божи човек не искаше да служи в еретичната църква на Елизабет.

Погледът на Ейми бе възторжен, устните й безмълвно се движеха, докато го гледаше как благославя нафората, а след това им нарежда да излязат напред, за да вземат причастие.

Като човек, който ходи насън, тя тръгна напред заедно с останалите, и сведе глава. Късчето нафора лепнеше върху езика й, докато тя затваряше очи и знаеше, че поема късче от самото тяло на живия Христос — чудо, което никой не можеше да отрече или обясни. Тя се върна на скамейката си и отново сведе глава. Прошепна молитвата си: „Боже Господи, изпрати го обратно при мен. Спаси го от греха на амбицията и от греха, чието олицетворение е тази жена, и го изпрати обратно при мен“.

След като службата свърши, отец Уилсън се сбогува с енориашите си при покритата порта на църковния двор. Ейми улови ръката му и му заговори тихо, така че да я чуе само той:

— Отче, искам да се изповядам, и да изслушам литургията по правилния начин.

Той се сви уплашено и се огледа към семейство Хайд. Никой освен него не беше чул изречената шепнешком молба на Ейми:

— Знаете, че сега е забранено — каза той тихо. — Мога да изслушам изповедта ви, но трябва да се моля на английски.

— Не мога да се почувствам свободна от греха си, ако не присъствам на литургия според старите ритуали — каза Ейми.

Той я потупа по ръката.

— Дъще, истински ли чувстваш това в сърцето си?

— Истински, отче — изключително много се нуждая от благоволение и милост.

— Ела в църквата в сряда вечер, в пет часа — каза й той. — Но не казвай на никой друг. Просто кажи, че идваш да се молиш сама. Внимавай да не ни издадеш случайно. Сега това е въпрос на живот и смърт, лейди Дъдли, дори съпругът ви не трябва да знае.

— Именно за неговия грях трябва да поискам опрощение — каза тя бавно. — Както и за своя собствен в това, че предадох доверието му.

Той се сепна, когато видя болката в лицето на младата жена.

— Ах, лейди Дъдли, не е възможно да сте предали доверието му — възкликна той, говорейки повече като мъж, отколкото като свещеник, подтикнат от жалост.

— Трябва да съм го сторила — каза тя тъжно. — И то много пъти. Защото той си отиде от мен, отче, и аз не знам как да живея без него. Само Бог може да го изцели, само Бог може да изцели мен, само Бог може да ни върне един на друг, ако той може да ми прости за моите грешки като съпруга.

Свещеникът се поклони и целуна ръката й, обзет от желание да можеше да направи повече. Огледа се. Госпожа Одингсел беше наблизо: тя дойде и хвана Ейми под ръка.

— Да си отидем пеш вкъщи сега — каза тя бодро. — По-късно ще е твърде горещо, за да излезем.

Беше петнайсети юли, денят на турнира, и придворните дами на Елизабет можеха да мислят само за дрехите, които щяха да облекат, приготовленията за дуелите, за розите, които щяха да носят, песните, които щяха да пеят, танците, които щяха да танцуват, сърцата, които щяха да разбият. Единственото, за което Сесил можеше да мисли, беше последното писмо, което беше получил от намиращия се в Париж Трокмортън:

„9-ти юли

Той отпада бързо. Очаквам всеки момент да науча за смъртта му. Ще ви пратя вест в мига, в който науча. Франсоа II ще бъде крал на Франция, и е сигурно, че Мери ще носи титлата «Кралица на Франция, Шотландия и Англия» — моят служител е видял съобщението, което писарите изготвят. С богатството на Франция и с изкусното предводителство на фамилията Гиз, с Шотландия в ролята на техен троянски кон, те ще бъдат неудържими. Бог да е на помощ на Англия, и Бог да е на помощ и на теб, стари приятелю. Мисля, че ти ще си последният държавен секретар на Англия и всичките ни надежди ще бъдат сринати.“

Сесил преведе кодираното писмо, и в продължение на няколко минути остана да седи с него, потънал в размисъл. После занесе целия препис на кралицата, в личния й кабинет. Тя се смееше заедно с дамите си, докато подготвяха костюмите си: Летиша Нолис, в девствено бяло, поръбено с цвета на най-тъмночервените рози, вплиташе рози в малък венец, който кралицата щеше да носи вместо корона. Сесил си помисли, че новината, съдържаща се в писмото, което носеше, бе като лятна буря, която може да забушува изневиделица, да смъкне венчелистчетата от розите и да унищожи цяла градина за един следобед.