Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

Ейми чакаше пристигането на Робърт.

Цялото домакинство очакваше пристигането на Робърт.

— Сигурна ли си, че е казал, че идва незабавно? — попита Уилям Хайд сестра си, Елизабет Одингсел, през втората седмица на май.

— Ти видя писмото, също както и аз — каза тя. — Най-напред неговият писар съобщаваше, че той е зает, но че ще дойде възможно най-скоро, след това във второто изречение поправя първото и казва, че ще дойде незабавно.

— Моята братовчедка в Лондон, която е родственица на фамилията Сиймор, казва, че той всеки ден, по цял ден е с кралицата — отбеляза Алис Хайд. — Тя отишла на турнира за деня на свети Георги и чула някого да казва, че той носел ръкавицата на кралицата в нагръдника си.

Лизи сви рамене.

— Той е неин началник на конницата, разбира се, че тя проявява благосклонност към него.

— Братовчедката на господин Хайд казва, че вечерта той бил редом с нея в кралската баржа.

— Както и е редно: той се ползва с голяма почит сред останалите — упорито държеше Лизи на своето.

— Тя му гостувала за закуска в чест на майския празник в новата му къща в Кю и останала целия ден.

— Разбира се — каза Лизи търпеливо. — Една дворцова закуска като нищо може да продължи през по-голямата част от деня.

— Е, според моята братовчедка мълвата твърди, че тя никога не го изпуска от поглед. Той е до нея през целия ден и танцуват заедно всяка нощ. Тя казва, че братовчедът на кралицата, херцогът на Норфолк, се кълнял, че ако Дъдли я обезчести, е мъртъв, а той няма да отправи подобна заплаха лекомислено или безпричинно.

Погледът, който Лизи отправи на зълва си, не бе нито сестрински, нито топъл.

— Братовчедка ви очевидно е добре осведомена — каза тя раздразнено. — Но можете да й напомните, че сър Робърт е женен мъж, който се готви да купи земя и да построи своя първи дом със съпругата си, и че това се очаква да стане всеки момент. Напомнете й, че той се ожени за съпругата си по любов, и че те планират живота си заедно. И можете да й кажете, че разликата между изтънчената дворцова любов, която се състои само от показност и весело тананикаш, поезия и песни, че разликата между тази любов, проявявана от всеки мъж в двора, за да угоди на кралицата, и истинския живот, е колкото от земята до небето. И вашата братовчедка би трябвало по-скоро да си прехапе езика, преди да разнася клюки за по-достойните от нея.

Испанският посланик, граф Фериа, дълбоко разтревожен от играта около ухажването на Елизабет, през която вече беше преминал веднъж от името на своя господар, Филип Испански, не мислеше, че може да наблюдава спокойно как това се повтаря отново с негов събрат–посланик и нов кандидат за женитба: Хабсбургският ерцхерцог. Най-сетне крал Филип отговори на молбите му и се съгласи да го замести с друг посланик: хитрият и прозорлив епископ Де Куадра. Граф Фериа, едва успяващ да скрие облекчението си, помоли Сесил за разрешение да се сбогува с Елизабет.

Опитният посланик и младата кралица бяха стари неприятели. Той беше най-преданият съветник на кралица Мери Тюдор и настоятелно и открито й бе препоръчвал да екзекутира своята непрекъснато създаваща неприятности наследница и полусестра, Елизабет. Именно неговите шпиони отново и отново носеха доказателства, че Елизабет заговорничи с английски бунтовници, заговорничи с френски шпиони, заговорничи с магьосника доктор Дий, заговорничи с всеки, който би предложил да свали от трона сестра й, било то с помощта на чужди армии или чрез магия.

Той беше най-верният и сигурен приятел на Мери и се беше влюбил и оженил за най-вярната й придворна дама, Джейн Дормър. Кралица Мери не би освободила от служба обичната си приятелка заради никого, освен заради испанския посланик, и на смъртното си ложе им даде благословията си.

Подчинявайки се на традицията, графът доведе съпругата си в двора да се сбогува със своята кралица, и Джейн Дормър, с високо изправена глава, влезе отново в двореца Уайтхол, след като беше излязла от него, изпълнена с отвращение, в деня, когато Елизабет стана кралица. Сега, вече испанска графиня, със заоблен от бременността корем, Джейн Дормър се връщаше доволна, че може да се сбогува. По щастлива случайност, първият човек, когото срещна, беше едно лице от стария кралски двор: кралският шут, Уил Сомърс.

— Я гледай ти, Джейн Дормър — каза той топло. — Или да ви наричам ваша светлост, госпожо графиньо?

— Можеш да ми казваш Джейн — каза тя. — Както винаги. Как си, Уил?

— Забавлявам се — каза той. — Това е двор, в който всички искат да се забавляват, но се страхувам за длъжността си.