Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

Настъпи моментът свещеникът да се помоли за кралицата, и той го направи, при което гласът му потрепери съвсем леко, но когато дойде ред да се помоли за любимия им епископ, Томас Голдуел, сълзите накараха гласа му да затрепери и той млъкна. Псалтът довърши молитвата вместо него и службата продължи, завършвайки с обичайната молитва за душите на църковните благодетели и с благословията.

— Ти върви — прошепна Ейми на приятелката си. — Искам да се помоля за миг.

Тя изчака, докато църквата се опразни, а после стана от скамейката на семейство Хайд. Свещеникът беше коленичил до преградата между нефа и мястото за хористите. Ейми тихо отиде и коленичи до него.

— Отче?

Той обърна глава:

— Дъще?

— Нещо не е наред ли?

Той кимна. Главата му клюмна ниско, сякаш беше засрамен.

— Казват, че нашият епископ Томас изобщо не ни е епископ.

— Как така? — попита тя.

— Казват, че кралицата още не го е назначила в Оксфорд, а вече не е епископ на „Сейнт Асаф“. Казват, че той не е нито едното, нито другото, че няма място никъде, че не е епископ на нищо.

— Защо биха говорили такива неща? — настоя тя. — Не може да не знаят, че той е благочестив и свят човек и че напусна „Сейнт Асаф“, за да дойде в Оксфорд. Той е назначен от папата.

— Вие би трябвало да знаете не по-зле от мен — каза той уморено. — Вашият съпруг знае как се вършат нещата в този кралски двор.

— Той не… споделя с мен — каза тя, като подбираше внимателно подходящите думи. — Не и когато става дума за дворцови въпроси.

— Те знаят, че нашият епископ е човек, верен до смърт — каза свещеникът печално. — Знаят, че той беше най-скъп приятел на кардинал Поул, беше до смъртното му ложе, даде му последно причастие. Знаят, че той няма да измени на убежденията и вярата си, за да угоди на тази кралица. Не би проявил незачитане към причастието, както му се нарежда да стори. Мисля, че чрез този хитър ход първо ще му отнемат духовния сан, а след това ще го убият.

Ейми ахна.

— Не отново — каза тя. — Не и още убийства. Не и още едно повторение на съдбата на Томас Мор!

— Наредено му беше да се яви пред кралицата. Боя се, че това означава отиване на смърт.

Ейми кимна с побеляло лице.

— Лейди Дъдли, за вашия съпруг се говори като за един от най-изтъкнатите мъже в двора. Можете ли да го помолите да се застъпи за нашия епископ? Кълна се, че отец Томас никога не е изричал и дума срещу възкачването на кралицата на трона, нито дума срещу нея като кралица. Само е говорил открито, както Бог му повелява, в защита на нашата Свята Църква.

— Не мога — каза тя простичко. — Отче, простете ми; да ми прости Господ, но не мога. Аз нямам влияние. Съпругът ми не приема от мен съвети по дворцовите въпроси, по отношение на политиката. Та той дори не знае, че мисля върху такива неща! Не мога да го съветвам, и той не би ме послушал.

— Тогава ще се моля за вас, ще се моля той да се обърне към вас — каза тихо свещеникът. — И ако Бог го подтикне да слуша, тогава, дъще, говорете. На карта е заложен животът на нашия епископ.

Ейми сведе глава.

— Ще направя, каквото мога — обеща тя без особена надежда.

— Нека Бог да те благослови, чадо, и да те направлява.

Писарят на Робърт му подаде писмото на Ейми в следобеда след обявяването му за рицар на Ордена на Жартиерата. Робърт тъкмо беше окачил синята копринена жартиера на облегалката на един стол и се беше отдръпнал назад, за да й се възхити. После си облече нов жакет, прегледа бързо писмото, и го подаде обратно на писаря.

— Пиши й, че сега съм зает, но ще дойда колкото мога по-скоро — каза той, като отвори вратата. С ръка върху резето, осъзна, че лошо оформените букви бяха изписани с почерка на самата Ейми, и че сигурно е посветила цели часове да му пише.

— Кажи й, че много се радвам, че ми е писала лично — каза той. — И й изпрати малка кесия с пари да си купи ръкавици или каквото иска.

Той спря, измъчван от чувството, че е редно да направи нещо повече, но после чу как тръбата на херолда прозвуча за турнира, и вече нямаше време.

— Кажи й, че ще дойда незабавно — каза той, обърна се и изтича с леки стъпки надолу, към двора на конюшнята.

Турнирът се отличаваше с пищност и пъстрота, каквито Елизабет обичаше. Имаше преоблечени рицари, които й пееха хвалебствени песни и съчиняваха импровизирани стихове. Дамите раздаваха благоволение и ласки, а рицарите носеха цветовете на своите дами над сърцата си. Кралицата си беше сложила едната ръкавица от бяла коприна, а другата държеше в ръка, когато се наведе напред да пожелае на сър Робърт най-добър късмет — той се бе приближил към кралската ложа, вдигайки очи към нея, както беше застанала високо над него, за да й поднесе почитанията си.