Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

Робърт приклекна и започна да рисува с пръст по посипаната с пясък арена.

— Входът за кралицата е тук. Допускат се само членове на кралския двор. Търговците, гражданите на Лондон, обикновените дребни дворяни са тук: личната й гвардия им пречи да стигнат до нея. Чираците са тук, по-назад, тъй като те винаги създават най-големите безредици. Хората от провинцията, всички, които са дошли тук без покана, са още по-далече назад. На всеки ъгъл има въоръжен войник. Хората на Сесил ще обикалят сред тълпата, за да следят. Самият аз имам няколко доверени хора, които също ще обикалят наоколо и ще си държат очите отворени.

— Но какво ще кажете за заплахата от страна на нейните приятели? На дребните дворяни и благородниците? — попита тихо сър Франсис.

Робърт се изправи и изтупа ръце.

— Дай боже сега всички те да разбират, че дължат преданост преди всичко на нея, без значение как искат да отслужват литургията — направи пауза. — И да ви кажа честно, онези, в които бихте се усъмнили, са вече под наблюдение — призна той.

Сър Франсис се изсмя остро:

— От вашите хора?

— Главно от тези на Сесил — каза Робърт. — Той има стотици на тайна служба при себе си.

— Ето това е човек, когото не бих искал да имам за свой враг — отбеляза весело сър Франсис.

— Освен ако сте сигурен, че можете да спечелите — отвърна незабавно Робърт. Хвърли поглед през рамо и видя един паж да развива един флаг и да го вдига на пилон. — Ей, ти! Погледни какво правиш! Наопаки е!

— Е, ще ви оставя да се занимавате с това — каза сър Франсис, оттегляйки се, сякаш уплашен, че ще го пратят да се покатери на някоя стълба.

Робърт му се усмихна широко.

— Да. Ще ви повикам, когато работата приключи — каза той дръзко и закрачи към централната сцена. — Предполагам, че ще се върнете точно навреме за празненството, веднага щом цялата тежка работа бъде приключена. Ще участвате ли в турнира?

— Бога ми, да! Ще бъда много благороден, чист и безукорен рицар! Ще бъда самото въплъщение на рицарството. Сега тръгвам да лъсна щита си и да изгладя куплетите, които ще декламирам — обади се подигравателно сър Франсис откъм трибуната. — Запей и затананикай, хубавецо Робин!

— Трала-ла! — провикна се в отговор Робърт, като се смееше.

Той се върна към работата си, усмихвайки се на разменените реплики, а после изпита чувството, че го наблюдават. Беше Елизабет, застанала сама на платформата, която щеше да бъде украсена и издигната като кралска ложа, и загледана надолу към празните турнирни ограждения и посипаната с пясък арена.

Робърт се вгледа внимателно в нея за миг, и забеляза неподвижността й и леко сведената й глава. После вдигна един пилон за знаме, сякаш работеше, и мина бавно покрай кралската ложа.

— О! — възкликна, сякаш я виждаше внезапно. — Ваша светлост!

Тя му се усмихна и дойде до предния край на ложата.

— Здравей, Робърт.

— Умислена сте?

— Да.

Запита се дали беше дочула разговора им за опасността, сред която се движеше всеки ден, дали ги беше чула да назовават опасностите от страна на всякакви хора — от най-нисшия чирак до най-близките й приятели. Как можеше една млада жена да понесе мисълта, че е мразена от собствения си народ? Че най-върховната духовна власт в християнския свят се бе произнесла, че е редно тя да бъде мъртва и че заслужава такава участ?

Той заби пилона на мястото му, дойде пред ложата и вдигна очи.

— Мога ли да ви помогна с нещо, принцесо моя?

Елизабет му отправи лека, свенлива усмивка.

— Не зная какво да правя.

Той не я разбра.

— Да правите? Какво да правите?

Тя се наведе през парапета на ложата, за да може да говори тихо:

— Не знам какво да правя на един турнир.

— Трябва да сте присъствала на стотици турнири.

— Не, на много малко. По време на царуването на баща си не бях толкова често в двора, а дворът на Мери не беше весел и през повечето време бях затворничка.

Робърт отново си припомни, че тя беше в изгнание през по-голямата част от момичешките си години. Беше се образовала със страстта на истински учен, но не се беше подготвила за обичайните забавления на дворцовия живот. Нямаше как да го направи: не бе възможно да се чувстваш в свои води в дворците или по време на големите празници, ако не си свикнал с тях. Самият той се наслаждаваше на остроумните си хрумвания, с които освежаваше едно традиционно събитие, но познаваше традиционното събитие като човек, който беше присъствал на всички турнири, откакто бе се появил в двора, и всъщност беше спечелил повечето от тях.