Филипа Грегъри - Любовникът на девицата

— Ако бях на ваше място, щях да си избера съпруг, когото познавам — каза й той тихо. — Мъж, когото съм изпитала със собствените си очи, със собствените си пръсти, чието ухание ми е харесало. Щях да се омъжа само за човек, когото знам, че мога да пожелая. Мъж, когото вече желая.

— Аз съм девица — каза тя, с едва доловим глас, като леко дихание. — Не желая никой мъж.

— О, Елизабет, лъжете — прошепна той с усмивка.

Очите й се разтвориха широко при тази негова дързост, но тя не го възпря. Той прие мълчанието за насърчение, както винаги.

— Лъжете — желаете един мъж.

— Не и такъв, който е свободен да се ожени — изстреля тя в отговор.

Той се поколеба.

— Бихте ли искали да съм свободен?

Изведнъж тя наполовина извърна глава от него и той видя, че я беше загубил в полза на обичайното й кокетство:

— О, за вас ли говорехме?

Той мигновено отстъпи.

— Не. Говорим за ерцхерцога. А той наистина е красив млад мъж.

— И подходящ — вметна посланикът, чул само завършека на приглушения им разговор. — Много начетен. Английският му е почти съвършен.

— Сигурен съм — отвърна сър Робърт. — Моят също е забележително добър.

През този април Ейми цъфтеше. Всеки ден излизаше на кон с Лизи Одингсел или Алис, или Уилям Хайд, за да оглежда земя, която можеше да се купи, гори, които можеха да бъдат изсечени, за да се разчисти място за къща, или ферми, които можеха да бъдат преустроени.

— Няма ли той да иска нещо по-внушително от това? — попита я Уилям Хайд един ден, докато обикаляха един имот от двеста акра с красива, покрита с червени керемиди фермерска къща в средата.

— Ще преустроим къщата, разбира се — каза Ейми. — Но не ни трябва голям палат. Той беше очарован от къщата на братовчедка ми в Камбъруел.

— О, къща на търговец в града, да — съгласи се господин Хайд. — Но няма ли той да иска някое място, където може да приема и забавлява кралицата, когато дворът пътува? Дом, в който може да приема целия двор? Голяма сграда, по-скоро като Хамптън Корт, или Ричмънд?

За момент тя изглеждаше доста потресена.

— О, не — каза. — Той иска нещо, в което да си бъдем у дома, което ще създава усещането за истински дом. Не огромна, величествена сграда, подобна на дворец. Освен това кралицата несъмнено би отседнала в Оксфорд, ако идва в тази част на страната, нали?

— Ако иска да ловува? — предположи Алис. — Той е началник на нейната конница. Няма ли да има нужда от достатъчно земя за голям ловен парк с елени?

Увереният смях на Ейми зазвъня като камбанки:

— Ах, вие сигурно бихте искали да купя Ню Форест! — възкликна тя. — Не. Това, което искаме, е къща като моя дом в Норфолк, но само малко по-голяма. Някое място като Фличъм Хол, който едва не купихме, само че малко по-внушително и по-голямо. Постройка, към която може да добавим едно крило и голяма порта, така че къщата да стане красива. Той няма да иска нищо повече, и с градини за удоволствие, разбира се, и естествено, с овощна градина и езеро с риби, и хубави гори, и хубави места за езда, а останалото ще бъде земеделска земя, и той ще развъжда коне за кралския двор. Той прекарва цялото си време в дворци, ще иска да се прибере у дома в къща, която създава усещането за дом, а не за величествена катедрала, пълна с актьори, на каквото приличат кралските дворци.

— Ако си сигурна, че той иска именно това, тогава можем да попитаме каква е цената за това място — каза предпазливо Уилям Хайд, все още неубеден. — Но може би е добре да му пишем, за да сме сигурни, че той не иска нещо по-внушително, с повече стаи и с повече земя.

— Няма нужда — каза Ейми уверено. — Знам какво иска съпругът ми. От години чакаме да си създадем такъв дом.

Робърт Дъдли беше погълнат от подготовката на най-голямото дворцово празненство след върховата точка, каквато беше коронацията на кралицата. Привидният повод беше да се почете денят на свети Георги, величественият празник на Англия, въведен от Тюдорите в дворцовия календар. На този ден той и още трима изтъкнати благородници щяха да приемат Ордена на Жартиерата — най-високото рицарско отличие — от ръката на кралицата. Орденът се даваше единствено на мъже, отличили се в защита на короната. Кралицата награждаваше с него Робърт Дъдли, младия си родственик Томас Хауърд, херцог на Норфолк, сър Уилям Пар, брат на покойната й мащеха, и граф Рътланд.

Имаше такива, които намекваха, че Робърт Дъдли е странно допълнение към тази група от родственици или старши съветници, и че може би, тъй като беше участвал в експедицията, изгубила Кале за Англия, не се беше представил като твърде блестящ защитник на кралството.